Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Вътре е тъмно, но аз имам прибор за нощно виждане.
— Бъди внимателен, Хари. Тези момчета знаят какво правят.
— Разбрано.
— Двама бойци в южния край на първия етаж — докладва двайсет минути по-късно Фин. — Вероятно на пост, въпреки че не видях оръжия. Останалите трябва да са на горните етажи. Това е всичко, което успях да видя с прибора.
После се обади Нокс.
— Хей, Оливър, какво ще кажеш за една ТК?
— Термална камера? Откъде ще я вземеш?
— Имам си хора. Трябваше да се сетя предварително, мамка му.
— Колко време ще ти трябва?
— Един час.
— Добре, направи го.
В рамките на въпросния час се случиха две неща. Нокс се върна с термалната камера, а Мин и колегата му се прибраха отново в блока. В ръцете си държаха големи книжни торби, очевидно с готова храна.
Нокс се обади две минути по-късно.
— Направих каквото можах — докладва той. — Това нещо може да прониква през повечето строителни материали. Не го спират нито тухлите и бетонът, нито арматурното желязо.
— Колко души успя да засечеш?
— Шестима, всичките с бронежилетки, които блокират топлинното излъчване. Очертават се обаче съвсем релефно.
— Само шестима? — объркано попита Стоун. — Сигурен ли си?
— Чакай малко — отвърна Нокс. — Засичам още една фигура на третия етаж, без бронежилетка.
— Пол?
— От силуета прилича на женски.
— Фрийдман.
— Вероятно. Но аз нямам честта да познавам дамата, а и с ТК идентификацията е невъзможна.
— Благодаря, Джо. Останете на място и внимавайте.
Очите му се извърнаха към Чапман.
— Е, добре — кимна тя. — Играчите са на позиция, обектът е блокиран. Влизаме със стрелба или викаме подкрепления?
— Имаш ли някакви специални причини постоянно да настояваш за това? — изгледа я Стоун.
— През цялото време се опасявах, че могат да ни застрелят. И сега съм на същото мнение, но повече ме тревожи вероятността някой от нас да направи нещо, за което после всички ще съжаляваме. Всъщност не някой, а един конкретен човек… — В погледа й имаше очакване.
— Можеш да си тръгнеш веднага. Никой няма да те спре.
— Това не беше ултиматум, а пасивно наблюдение.
— Понякога не те разбирам.
— Само понякога? — вдигна вежди тя. — Разочароваш ме.
— С какво оръжие разполагаш?
— С личния си валтер и един глок, плюс четири резервни пълнителя. А ти?
— С достатъчно.
— Карабина МР-5 или ТЕС-9 ще свърши добра работа при близка престрелка.
— Да се надяваме, че противникът е на друго мнение.
— Знаеш, че са добре въоръжени.
— Може би, но може би не. Едва ли ще се разхождат из града с пълно бойно снаряжение, без да привлекат вниманието на полицията.
— Може би са го складирали предварително.
— Възможно е.
— Все още можем да извикаме подкрепления.
— Дори не сме сигурни, че Фрийдман е там.
— Но сме сигурни, че в насрещния блок се крият най-малко седмина души от лошите, които не би трябвало да са там.
— Вероятно ще се окаже, че са го взели под наем и имат това право. Забравяш, че и ние нямаме право да сме тук. Джо и Хари ми правят услуга, а самият аз съм официално отстранен. Единствено ти притежаваш значка, но за съжаление с образа на кралицата. Ще ни трябват поне шест месеца, за да обясним на момчетата със сини униформи за какво става въпрос. И през цялото време ще ни държат заключени.
— Разбирам дилемата — каза Чапман. — Но искам да ти напомня, че междувременно кралицата надлежно ме е лишила от всякакви правомощия. Въпросът е какво ще правим сега…
— Според мен те се готвят за рязък завой — замислено промълви Стоун.
— Значи и ние трябва да направим същото.
— Именно.
Стоун включи телефона си.
— Бъдете готови — заповяда на Нокс той. — След един час влизаме.
Резкият завой не се получи точно според плана. Всъщност беше много далеч от него. Първата индикация за нещо нередно бяха незаключените врати както отпред, така и отзад. Точно в два след полунощ Фин и Нокс се промъкнаха през задната, а Стоун и Чапман проникнаха през предната. Двамата постови на първия етаж спяха дълбоко. Събудиха ги с дула, опрени в главите им. Но те се размърдаха бавно и някак отпуснато. Когато екипът на Стоун проникна горе, останалите четирима вече бяха будни и се протягаха.