Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Дори ако ти повярвам, не мога да обещая нищо, не виждам какво мога да направя. Ако съобщя на МИ-6, че сте при мен, те ще ми заповядат да ви арестувам.

— Тогава не им казвай – предложи Чейс. – Просто им предай, че си открил нещо, което те кара да предложиш на МИ-6 да проверят какво е правила София в Ботсвана и Швейцария.

— Не мога да го направя, без да обясня как съм го открил – настоя Олдърли. – а щом го направя, те ще ми заповядат да ви арестувам и пак се връщаме в началото!

— Сигурно има начин да ни помогнете – каза Нина.

— Не мога, без да ми представите доказателство за това, което ми разказахте.

Чейс изсумтя.

— Нима големият димящ кратер не ти е достатъчен?

—      Ако на дъното му няма ядрено оръжие, не. Само защото Мак ви вярва не означава, че и всички останали ще ви повярват. Освен това досега от вас съм получил само обвинения.

— Ами ако успеем да ви донесем доказателство? – попита замислено Нина.

Олдърли се облегна назад.

— Като се имат предвид досиетата ви, единственото доказателство, което ще ми свърши работа, за да убедя МИ-6, е ядрената бомба, покрита с отпечатъци на бившата му жена и вързана с красива панделка.

— Ще ви я донесем.

Чейс я погледна с изненада.

— Така ли?

— Е, може би без красивата панделка. Но ако намерим София, ще намерим и бомбата. А ако намерим бомбата, тогава господин Олдърли ще направи каквото трябва.

— С какво пътува тя? – попита Олдърли.

— С един от частните самолети на Корвус.

Той кимна.

— Едва ли ще е проблем да го проследим.

Нина махна с ръка към компютъра.

— Ако обичате!

— В момента е във въздуха – докладва Олдърли няколко минути по-късно. – Излетяла е преди около час.

— И накъде се е отправила? – попита Чейс.

— Според летателния план... Към Марш Харбър. На Бахамските острови.

— Бахамските острови ли? – Чейс придоби напрегнато изражение. – Там Корвус тества подводните си структури.

Олдърли отново провери нещо в компютъра.

— Почти всичките търговски кораби на Корвус са регистрирани на Бахамите. – Порови още малко. – Там е и данъчната му регистрация.

— Ако има и къща, значи София се е запътила натам – каза Чейс. – На бас, че изобщо няма да очаква да ни види отново. Ако успеем да я пипнем там...

– Можете ли да ни откарате на Бахамите? – попита Нина Олдърли.

Той примигна изумено и скочи от стола си.

— Ъъъ, какво? Сериозно ли говорите?

—      Съвсем. София възнамерява да прави нещо там и то едва ли е свързано с тена й.

— Тя се опита да убие Мак – напомни му Чейс. – И едва не успя.

Олдърли замислено потърка мустаците си.

— Ако не беше заради Мак, въобще нямаше да се захващам с това – каза най-после той. – Ще видя какво мога да направя. Обаче едва ли ще е много.

— Ами Мак успя за четири часа да ми уреди фалшив паспорт, самолетни билети и купчина пари и дори не е пълноправен член на МИ-6, а просто консултант – отбеляза Чейс.

— Схванах намека – рече Олдърли с обидено изражение. – Но ще си ми много задължен, Чейс. Ако нещо се обърка, просто ще кажа, че си ме принудил да го направя. Убеден съм, че ще повярват на мен, а не на хората, които са убили ботсванския министър на търговията.