Оковите на скръбта

— Е, когато пак си сложи мозъка, някой да му каже, че съм бог, бива ли?

— Нямаш грижи — обади се Уакс, който вървеше начело.

Уейн въздъхна и побърза да ги настигне, но изведнъж спря. Какво беше това отстрани? Нарами чантата си по-удобно и се приближи към него, без да обръща внимание на виковете на Мараси да се връща. Там наистина имаше нещо, близо до високите скали. Едър силует, по-голям от къща, заледен на местата, където не беше покрит със сняг.

Уакс се присъедини към Уейн, присвил очи срещу вятъра, и изсумтя.

— Още един кораб — каза той. — Онзи, който са изпратили Ловците.

— Кои?

— Група хора от страната на Алик — обясни Уакс. — Дошли тук, за да унищожат това място. За щастие, изглежда, че не са успели.

Обърна се и понечи да се отдалечи, но Уейн го сръга в ребрата и кимна към ръката, която стърчеше от една от преспите. Когато се вгледа по-внимателно, успя да различи десетина трупа, или може би повече, замръзнали завинаги сред снежното море.

Уакс му кимна и двамата се върнаха при останалите. Мараси и Стерис бяха спрели, за да ги изчакат, заедно с мъжа с маската — който прекоси половината разстояние до новия кораб и замръзна на място, втренчен в него. Телсин беше продължила напред, а МеЛаан вървеше след нея. Останалите тръгнаха след тях и пилотът побърза да ги последва.

— Сестра ти — обърна се Уейн към Уакс, — е малко…

— Прекалено емоционална?

— Аз щях да кажа „луда“ — призна Уейн. — Макар че не съм сигурен дали е от хубавата, или лошата лудост. Все още съм нямал възможност да я подложа на съответната проверка.

— Преживяла е много — каза Уакс, загледан напред. — Ще я заведем у дома и ще я заведем на лекар, ако е необходимо. Ще се върне към нормалното.

Уейн кимна.

— Е, ако го направи, вече няма да си пасва с нас.

Продължиха нататък. Покварата да я вземе, ама че беше внушителна тази крепост. Беше изградена от широки, каменни блокове — кой знае как се бяха измъчили клетниците, които ги бяха мъкнали дотук, — а отпред имаше стълбище, което водеше към огромна статуя. Отначало се изненада, понеже му се стори странно да се постави статуя на такова място — но все пак, онези в Елъндел бяха отрупани с курешките на милиони птици, така че може би именно тук беше по-подходящото място за нея.

Приближиха се към стълбите, борейки се със свирепия вятър. Медальонът му пречеше на студа да го прониже истински, но все пак беше неприятно. Когато стигнаха на върха на стълбището, трябваше да заобиколят огромната статуя, която изобразяваше мъж с дълго палто, хванал копие с едната си ръка и опрял върха му в камъните. Уейн се почеса по лицето, отстъпи назад и изви врат.

— Какво не му е наред с окото? — попита той и посочи нагоре.

Мараси пристъпи до него и присви очи в тъмата.

— Клин — каза тя тихо. — Като на монетата на Уаксилий.

Да, това беше. Един клин, който стърчеше от дясното му око. Уейн обиколи покритата със сняг основа на статуята.