Оковите на скръбта

— Дай на мен — настоя Телсин разпалено.

Ръката на Уейн застина на половината път към устата с топчето дъвка. Доста кръвожадна беше тази жена.

— Няма да улучиш оттук — отговори Уакс. — Не съм сигурен дали дори аз ще мога.

— Нека опитам — примоли се Телсин. — Не ми пука какво ще ми коства. Искам да го видя мъртъв. Друг ще заеме неговото място, но искам да видя него мъртъв.

Уакс се прицели надолу и застина така, а всички в кораба сякаш затаиха дъх. Най-накрая свали пистолета.

— Не — каза той. — Показанията ти в съда ще навредят на Котерията много повече от това да убиеш някого, само за да си отмъстиш. Пък и предпочитам да имам възможността да го подложа на разпит.

И той прибра пистолета в кобура. Уейн кимна. Надежден човек беше Уакс. Стабилен. Еднакъв, както през хубавите дни, така и през лошите. Уейн понечи да се оттегли по-назад към дъното на кораба, но докато се препъваше покрай седалките, някак си успя да се блъсне в Телсин и да ритне неволно една от торбите им през отвора на кораба.

Втренчи се надолу през вратата, ужасѐн, и проследи с поглед как пада и удря един от мъжете долу по главата.

— Какво направи? — попита Телсин настоятелно.

Уейн се сви.

— Какво си направил пък сега? — попита Мараси с нотка на примиреност в гласа.

— Изрита оная торба право върху тях — каза Телсин.

— Не съм аз виновен — защити се той. — Уакс ме събуди твърде рано. Извади ме от равновесие.

Обърна се към останалите на корабчето. Уакс въздъхна и отиде до пилота. Стерис и МеЛаан седяха на пейката в дъното, за да не пречат — МеЛаан се беше излегнала в доста привлекателна поза, а Стерис се беше навела над един голям тефтер. Водеше си записки? Какъв ѝ беше случаят на тая жена?

Мъжете сред снега долу вдигнаха фенерите си високо и огледаха небето объркано.

— Отдалечи ни — посочи Уакс на пилота с маската. — Накъдето те са тръгнали.

— Да, Решителний — откликна пилотът, а витлата от двете страни на машината заработиха още по-шумно. — Дръжте се.

Корабът отново продължи напред. Не бързо, но все пак започна да се движи. Доста добър номер беше това — да можеш да се задържаш на едно място, докато летиш. Птиците не можеха да го правят, само Монетометите. Уейн подмина Мараси и се приближи към предното стъкло, за да погледне навън.

— Вятърът се усилва — отбеляза пилотът. — Може да се разрази буря… Сякаш и без това не е достатъчно студено.

— Ето там — посочи Уакс. — Какво е онова?

— Ще ни приближа — каза пилотът и зави, а корабът се раздруса заплашително.

Отново повя вятър и през вратите нахлу вихрушка от снежинки.

— Това е — каза Уакс, взрян през снежната пелена. — В името на Пръстените на Хармония… Наистина е тук.

— Не виждам нищо — примижа навън Уейн.

— Дръжте се здраво за нещо — каза пилотът. — Или си закопчайте коланите. Започвам приземяването.