Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— Идвам с теб — сопна се Телсин веднага и закрачи към тях, студена като мъртвите тела по пода. — Няма да се оставя да ми нареждат, Уаксилий. Няма да се оставя на чичо ми да ни настигне и да ме вземе в плен отново.
Уакс въздъхна и погледна към Стерис и Мараси.
— Аз ще остана — каза Стерис. — Някой трябва да наглежда да не дойдат Костюма и хората му.
Уакс кимна и погледна към Уейн.
— Дръж я под око.
После се обърна към Мараси и добави:
— А ти наглеждай него. Ще се върнем да ви вземем, ако намерим нещо.
Мараси кимна. Уейн въздъхна.
— Смятате да продължите напред? — попита Алик и се изправи, облещил очи. — О, Прибързаний, аз съм просто един низш пилот и никога не бих дръзнал да поставя под въпрос абсурдните ти заповеди, но… сериозно ли? Не видя ли труповете?
— Видях ги. МеЛаан?
— Заемам се — каза тя и се запъти към дъното на коридора.
— Велики — настоя Алик, — много е вероятно тук да има капани, предназначени да убиват себеподобните ти. Щом са предприели всички тези мерки, със сигурност са приготвили оръжия и срещу хората като теб.
— Да — съгласи се Уакс. — Онзи клин беше дървен.
— Защо тогава би… — започна Алик още по-настоятелно.
МеЛаан стъпи върху една от каменните плочи и задейства скрит механизъм, който изстреля копие от една от множеството малки пролуки на стената. Копието изскочи стряскащо бързо и прониза МеЛаан право през гърдите.
Тя въздъхна и сведе поглед.
— Направо ще си съсипя гардероба.
Алик зяпна смаяно и вдигна ръка, сякаш да вдигне маската си, само че тя вече беше на темето му. Поколеба се, неспособен да свали очи от МеЛаан, която издърпа копието от тялото си с небрежен жест.
— Капаните не изглеждат така застрашително, когато имаш на своя страна безсмъртен.
— Освен ако нямат заложени бомби — каза МеЛаан. — Ако загубя някой от клиновете си, трябва да сте готови да го пъхнете обратно на мястото му. И говорех сериозно — всичко това ще се отрази ужасно на дрехите ми.
— Можеш и без тях — обади се Уейн обнадеждено.
Тя се замисли за момент, после сви рамене и понечи да вдигне ризата си.
— Ще ти купя нови дрехи, МеЛаан — спря я Уакс. — Не искаме да докараме на горкия Алик удар.
— Всъщност не смятам, че ще ми пречи — възрази Алик.
— Свестен момък — одобри Уейн. — Знаех си, че ще си допаднем.
— Не им обръщай внимание — каза Уакс. — Уейн, остани и ти да пазиш вратата. Алик, трябваш ми, за да ми превеждаш, ако има нещо, написано на твоя език.
Мъжът кимна и си сложи пак маската. Уейн вече разбираше защо я носи. Той също не можеше да си пусне хубава брада — но поне имаше благоразумието да се бръсне.
МеЛаан пое с лека стъпка по коридора.
— Телсин, стой зад мен — заръча Уакс, — и стъпвай точно там, където аз съм стъпил. Същото важи и за теб, Алик.
Оставиха Уейн и двете дами и се запътиха напред. От една скрита ниша се люшна обсипана с шипове греда и смачка МеЛаан в стената. Тя го понесе мъжки и продължи нататък по коридора, докато кракът ѝ се възстановяваше.
— Знаете ли — обърна се Уейн към Стерис и Мараси, — тя май ще се окаже още по-добра в Черночасовия Двойностъп от мен.
24.
Седнала между Уейн и Стерис, Мараси наблюдаваше групата, която се придвижваше към храма. Далечните светлинки на фенерите разкриваха къде се намират Костюма и хората му. Вече наближаваха.
Какво щяха да правят, ако стигнеха дотук? Да се сражават с тях? Колко дълго? Рано или късно топлината в медальоните им щеше да свърши, а и нямаха почти никакви провизии.
Не им оставаше друго, освен да разчитат, че Уаксилий ще открие Оковите бързо; така щяха да могат да избягат на корабчето, преди Костюма да успее да направи каквото и да било. Мисълта за този вбесяващ човек, заседнал сред тукашните снегове, след като беше пропътувал толкова километри, за да завари празен храм, ѝ се струваше особено привлекателна.
Докато си представяше как би реагирал, поне разсейваше раздразнението си.
„Стой тук, Мараси. Не се забърквай в неприятности. И дундуркай Уейн.“ Знаеше, че не това беше имал предвид, но все пак беше дразнещо.
Вместо да си стои и да остави недоволството да я погълне, обаче, Мараси се разрови из чантата си и извади малкия клин, принадлежал на РеЛуур. Толкова дребен предмет и толкова чист — лъскаво парченце… калай, нали така? Взряна в него на светлината на фенера на Стерис, на нея ѝ се прищя да не знаеше нищо за историята му. Бяха убили човек, за да го създадат — бяха разкъсали душата му и бяха използвали една от частите, за да създадат кандра.