Крахът на титаните [bg]

— Сигурна съм, че се справя добре там, но ми се ще да беше писал.

Григорий настърга крайчето на парче твърдо сирене върху яйцата и ги посоли. Тъжно се запита дали някога ще чуят нещо от Америка. Лев никога не бе проявявал сантименталност и може би бе решил да се отърси от миналото си като змия — от кожата си. Григорий обаче не изрече на глас опасенията си, за да щади Катерина, която още се надяваше Лев да я повика при него.

— Дали ще се биеш, как мислиш?

— Не и ако мога да го избегна. За какво се бием?

— Казват, за Сърбия.

Григорий разпредели яйцата в две чинии и седна на масата.

— Проблемът е дали Сърбия ще бъде тиранизирана от австрийския император или от руския цар. Съмнявам се, че сърбите ги интересува кой точно, мен — също. — Той започна да се храни.

— Тогава, за царя.

— Бих се бил за теб, за Лев, за себе си, за бебето ти…, но за Царя? Не.

Катерина излапа набързо яйцата си и обра чинията с нова филия хляб.

— Какви имена харесваш за едно момче?

— Баща ми се казваше Сергей, неговият — Тихон.

— Харесва ми Михаил. Като архангела.

— И на повечето хора им харесва. Затова се среща толкова често.

— Може би трябва да го нарека Лев. Или дори Григорий.

Григорий се трогна. Много би му харесало да си има племенник-съименник. Само че не му се щеше да я притиска по въпроса.

— Лев би било хубаво — каза той.

Изсвистя свирката на фабриката — звук, който можеше да бъде чут из целия Нарвски район, и Григорий се изправи.

— Аз ще измия чиниите — каза Катерина. Нейната работа започваше преди седем, час по-късно от тази на Григорий.

Тя му подаде буза и Григорий я целуна. Беше мимолетна целувка и той не позволи на устните си да останат по-дълго от миг но се наслади на мекотата на кожата й и топлия, сънлив аромат на шията й.

Сложи си шапката и излезе.

Времето навън бе лятно, топло и влажно въпреки ранния час Григорий почна да се поти, докато вървеше с бърза стъпка по улиците.

За двата месеца след заминаването на Лев, Григорий и Катерина бяха установили неловко приятелство. Тя разчиташе на него, а той се грижеше за нея, но нито един от двамата не искаше това. Григорий искаше любов, не приятелство. Катерина искаше Лев, не Григорий. Но Григорий намираше някакво удовлетворение в това да й осигурява добра храна. Само така можеше да изразява любовта си. Надали това беше трайно решение, но сега бе трудно да мисли дългосрочно. Още планираше да избяга от Русия и да се добере до обетованата земя, Америка.