Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Която той бил изхвърлил на боклука или я продал в квартала. Историите нещо се разминават — каза Аника Карлсон и поклати глава.

— Изплюй камъчето, жено — подкани я Тойвонен. — Има нещо, което сериозно те притеснява, и искам да знам какво е то.

— Добре — каза Аника. — Ако може, ще започна с това, което ме притеснява най-много.

След това тя му разказа за техния изчезнал свидетел. Как някой очевидно се опитал да разбере кой е той, както и че най-вероятно също така е успял да научи това. После тя говори за двамата им главни заподозрени, Фредрик Окаре и неговия приятел Анхел Гарсия Гомес, които сякаш пропаднали вдън земя по същото време, когато техният свидетел изчезнал. В основни линии това я тревожеше най-много.

— А какво мисли Бекстрьом за това? — попита Тойвонен.

— Че нашият свидетел е разказал на някой вестник за Гарсия Гомес. Вестникът му е дал пари за информацията, които той е използвал, за да се махне оттук, да замине за чужбина, докато нещата се уталожат. Че Окаре и Гарсия Гомес прибрали една колекция от стари картини за няколко милиона, задигнали я от Ериксон. Те също избрали да се покрият.

— Типично за Бекстрьом — изсумтя Тойвонен. — Спомням си предишния път, когато той се беше развихрил. Гъст барутен дим се стелеше над цяла Сулна. Така че, не знам защо си мисля, че и този път адът ще отвори огнената си паст.

— Какво ще правим? — попита Аника Карлсон.

— Ще правим, каквото си правим обикновено — отговори Тойвонен. — Аз ще събера още хора, така че да намерим главните опечалени, преди те да се намерят един друг. Докато върша това, ще се моля на онзи там горе те да не са свършили тази работа вече, а що се отнася до формалната страна на нещата, разбрах, че нашата прокурорка се е погрижила за това.