Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

- За една буква - кимна Джеси.

- Понякога трябва само толкова - съгласи се Йън Принс.

- Вие сте Грубиянина?

- От пет години. Вече шест.

- Но вие не бяхте в залата.

- Трудно е. Твърде много внимание. Моят помощник заема мястото ми. Помага ми малко, но аз му давам отговорите. Ти си надарен играч, млада госпожице. Може би един ден ще работиш за мен.

- Това ще бъде готино.

- В крайна сметка и двамата живеем в Остин.

Джеси се обърка и загуби присъствие на духа. Йън Принс стоеше на метър и половина от нея и тя разговаряше с него. Хотелският апартамент беше направо умопомрачителен, а в аквариума плуваше акула.

- Откъде знаете името ми?

- Знам всичко за теб. Знам, че харесваш „Лед Цепелин“. Аз също. Коя е любимата ти песен?

- „Разбивач на сърца“.

- А моята е „Стълба към небето“.

Отговорът не струваше, но Джеси не искаше да коментира.

- Знам, че посещаваш летни курсове в Тексаския университет и че имаш по-малка сестра, която се казва Грейс - продължи той. - Освен това знам, че и двете обожавате ленивци.

- Извинете, но малко ме плашите.

-А и знам, че наскоро си загубила баща си. Съжалявам.

Преди Джеси да успее да отвърне каквото и да било, на вратата се почука рязко.

- Простете - каза Йън Принс, отиде във фоайето и отвори.

- Влезте - каза той сърдечно и протегна ръка. - Каква изненада.

Майката на Джеси влезе в апартамента. Зад нея стоеше слаб и груб на вид човек с ниско подстригана руса коса.

- Мамо? Какво правиш тук?

Мери не отговори.

- Пусни я - каза тя на Йън Принс.

- Колко е хубаво, че най-накрая се срещаме. Имам чувството, че сякаш вече ви познавам.

Джеси гледаше ту към единия, ту към другия.

- Мамо, какво става? Откъде познаваш Йън Принс?

- Баща ти го е познавал. Сега замълчи, Джеси.

Джеси отстъпи крачка назад. Нямаше представа какво се случва, но никога не беше виждала майка си толкова притеснена.

Йън Принс отпусна ръка.

- Затвори вратата, Питър - каза той на русия здравеняк. - Мери и аз трябва да си побъбрим.

- Не е необходимо нещата да свършват зле. Стига да получа това, което ми трябва, не виждам причина защо да не можем да върнем всичко, както си беше преди.

Мери седеше в кожен стол с ниска облегалка с лице към Йън Принс в библиотеката на втория етаж на президентския апартамент.

- Съпругът ми е мъртъв. Ти си наредил да го убият. Нещата не могат да се върнат както са си били.

- Ти нямаш пари. Нямаш спестявания. Кредитът ти е съсипан, а сметките от болниците са цяла планина. А сега Грейс е отново в болница в компанията на своя пазител госпожа Креймър, чиято кредитна карта ти използва, за да си запазиш билет за полета до Лае Вегас. Не ме питай откъде знам.

Мери се опита да овладее страха си. Знаеше откъде той знае всичко. Вгледа се в очите на Йън Принс, а част от нея се запита дали той въобще е човек. Приветливата усмивка, блестящите очи и лъскавата коса - всичко излъчваше здраве и благосъстояние, но беше някак изкуствено, не съвсем живо.

- Готов съм да поправя тези нещастни стечения на обстоятелствата - продължи той. - Сметката ти ще бъде захранена отново, както и спестяванията. Освен това ще платя болничните сметки на Грейс до последния цент. Дори ще ви осигуря щедра помощ, за да можете да си стъпите на краката след тази тежка загуба.

Йън Принс помълча, протегна ръка и я докосна по коляното.

- Искам само най-доброто за вас.

Мери отблъсна ръката му.

- Да беше помислил за това, преди да накараш да убият Джо.

Йън Принс се засмя, сякаш това беше дребно недоразумение между приятели.

- Едуард Мейсън ми каза, че си упорита.

- Той няма никаква представа.

Погледът в очите на Йън Принс се промени, сякаш изгасна някаква светлинка.

- Разбира се, стои и въпросът с пенсията на съпруга ти - каза той.

- Какво за нея? - попита Мери. Всичките им пари бяха откраднати от банката и те имаха единствено пенсията на Джо. Мери беше изчислила, че ще е около три хиляди долара на месец. Ако Едуард Мейсън спазеше обещанието си за посмъртно повишение в старшето ръководство, сумата щеше да се повиши до почти пет хиляди долара. Пенсията беше единствената им останала спасителна мрежа.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?