Абсолютен контрол [bg]

Тя я задържа в длани. Беше се сбогувала отдавна. Вдигна очи към дъщерите си, към вече шестнадесетгодишната Джеси и към Грейс, на дванадесет години... дъщерите на съпруга й... и му благодари за тази неизмерима благословия. Наклони урната и я потупа, докато и последната прашинка от пепелта на Джо не се понесе над Тихия океан.

- Добре, а сега цветята.

Джеси смъкна своя венец от врата си и го пусна в океана. Грейс направи същото, после и Мери. Това бяха леи, хавайски гердани от цветя, и пускането им във водата означаваше, че човек принадлежи на океана и на земята. С тях даряваха и гостите, за да се върнат отново в земния рай. Четвърти венец полетя във въздуха и падна във водата сред разсейващото се облаче пепел.

- Добро хвърляне, Танк - похвали го Грейс.

Танк Потър се усмихна. Косата му беше късо подстригана, а в болницата беше свалил повече от двадесет килограма. Мери го беше посещавала често и двамата се бяха сближили. Момичетата го обожаваха. Той беше част от семейството.

- Може ли вече да си тръгваме? - попита Джеси. - Тук няма обхват.

- Взела си телефона си? - не повярва Грейс.

- Че защо не?

Мери се загледа някъде далеч над океана. Искаше да вярва, че всичко ще е просто чудесно. Че Грейс щеше да остане в ре- мисия. Че Джеси ще преодолее ужасите, които беше изстрадала. Че един ден Танк ще проходи без бастун, а може би дори ще спечели наградата „Пулицър“ за поредицата от статии за Йън Принс и УАН. Бъдещето беше колкото обещаващо, толкова и тайнствено.