Абсолютен контрол [bg]

Йън Принс ликуваше.

„Семафор“ вече беше зад гърба му, в миналото. Мери Грант вече не беше грижа, а и „Титан“ работеше.

Беше вече в Остин, седеше доволен на бюрото си и отвори софтуера, създаден от Давид Голд, Менахем Волкович и мозъчния тръст в „Кларус“, неговата преторианска гвардия. Той влезе в програмата за пръв път и създаде потребителско име и парола. Секунди по-късно вече беше вътре.

Хората от „Кларус“ бяха запретнали здраво ръкави и проследяваха като сенки всяка операция. От Агенцията по национална сигурност не губеха време и бяха подали за дешифриране хиляди прехванати съобщения, Йън виждаше, че са над петдесет хиляди. Бяха групирани по геополитически белег и по приоритет с една до три звезди, като тези с три бяха най- важните. Имаше заявки от Европа, Азия и Близкия изток, както и от всички „клиенти“ на АНС - Пентагона, ЦРУ, ФБР, МИ-6 и много, много други.

Йън влезе направо в икономическата директория, отвори подсекцията за корпорациите в САЩ и избра „Интернет“. Беше възнаграден с истински рог на изобилието от прехванати съобщения на основните му конкуренти. Имаше новини за предстоящи сливания, за договори с чужди правителства и за разработването на нови продукти. Това беше всевиждащо око в кабинета на всеки изпълнителен директор, във всяка изследователска лаборатория и отдел по стратегическо планиране.

Йън не смяташе да действа прибързано. Засега щеше само да събира, да съхранява и да проучва. Възнамеряваше да остане напълно невидим поне още няколко години. Знанието беше сила дори само по себе си.

Той се вгледа в черната чанта в другия край на кабинета си. Баща му беше изчезнал преди почти двадесет и шест години. Щом опознаеше системата, щеше да надникне във файловете на британското разузнаване. Не таеше особени надежди, че ще намери нещо в британското външно министерство, документите от 1989 г. щяха да са доста назад в списъка за дигитализация и качване в мрежата, а сведенията от второстепенните консулства в Брюж и Лайпциг щяха да са съвсем на дъното.