Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

Тълпата започна да отброява последните двадесет секунди.

- Двадесет... Деветнадесет...

Джеси усещаше, че Макс и другите са се скупчили зад нея. Отново и отново се опитваше да пробие системата му, но той я блокираше.

-Десет... Девет...

Ето го! Пролука, достатъчно широка да мине влак! Тя бързо набра решението. Само още няколко секунди...

- Шест... Пет...

Тя дописа последната дума и натисна ентер. Беше успяла. Беше заковала Грубиянина и беше откраднала знамето му. Резултатът щеше да е равен.

-Две... Едно...

Прозвуча сирена и обяви края на състезанието. Джеси се изправи от стола. Таблото с резултатите беше същото. Грубиянина 20, „Нинджинерите“ 19.

- Но аз го взех - каза тя. - Пробих му защитата. Плених знаме.

- Не - каза Макс. - Има грешка в последната дума.

- Какво?

Джеси седна и погледна екрана. Макс беше прав. Беше пукнала „с“ вместо „х Вината отново беше нейна.

- Съжалявам.

„Нинджинерите“ се срутиха унили по столовете. Никой не й каза и дума. Беше ги накарала да повярват, че могат да спечелят и ги беше подвела.

Тълпата се изсипа от трибуните и хората се скупчиха в залата. Тя мерна как Грубиянина мина край съдиите, пренебрегна протегнатата ръка на рефера и не обърна никакво внимание на опитите да го поздравят. Промъкна се покрай подиума и тръгна към изхода.

Сега или никога.

Джеси се прехвърли през масата и си проби път през тълпата. Трябваше да говори с него. Беше толкова близо. Едно знаме. И то заради някаква правописна грешка.

Видя черната качулка отново в коридора. Забърза се към него, като се затича и заобикаляше хората, напускащи залата. Той зави и тя го видя до асансьора, с ръце в джобовете и с гръб към нея.

Тя се спря и се стегна, като изпъна рамене. Беше си повтаряла какво ще му каже стотици пъти, а сега не се сещаше и за дума.

- Както и да е, Джес, просто говори с него - измърмори тя.

Някой я хвана за рамото.

- Джеси!

Тя се обърна и стомахът й се сви. Не сега, не и тук.

- Мамо? Дошла си?

- Чаках ви цели часове в полицейското управление. Постоянно звъня на Гарет, но той не отговаря. Не получихте ли съобщенията ми? Добре ли си?

Джеси кимна. Искаше да каже, че е наред и почти беше спечелила „Плени знамето“ - една тъпа правописна грешка! - но нямаше време.

- Трябва да тръгваме - каза Мери. - Толкова се радвам, че си тук и че те открих.

Тя протегна ръце и Джеси забеляза сълзи в очите й. Отстъпи и избягна прегръдката. Озърна се през рамо и видя, че вратите на асансьора се отварят и Грубиянина влиза вътре.

- Не сега. Съжалявам, но трябва...

- Джеси, чакай - не!

Джеси избута майка си и хукна.

Успя да влезе в претъпкания асансьор тъкмо когато вратите се затваряха.

- Къде е? - настоя Кийф.

Танк лежеше на една страна и гледаше шарката на дървото по пода. Да те прострелят два пъти, и то за един ден, мислеше си той. Късметът ми трябва да се подобри, няма накъде по-лошо.

- В колата ли беше? - продължи Кийф. - Господин Мейсън не вижда друга причина ти и жената на Грант да направите нещо толкова колосално глупаво като кражба на правителствено имущество посред нощ. Той смята, че откраднатите от Старк файлове са били в ключа на колата. Каза, че трябва да са на флаш памет или на нещо подобно. Къде е тя между другото?

- Не знам. Няма я. Тръгна преди час.

- После ще се върнем на този въпрос. Сега ми трябва ключът или на каквото там устройство е съхранил информацията Старк.

- Как ме откри? - попита Танк.

- С едно съвсем ново изобретение, наречено „ЛоДжак“. Всяка кола над двайсет бона има такъв чип. От десет години насам.

- Наскоро не съм се оглеждал за нови коли.

Кийф затвори вратата и я заключи. Коленичи, претърси Танк, взе му портфейла и изтърси всичките му кредитни карти на пода. Не откри нищо, изправи се и обиколи стаята внимателно. Спря се на кухненската маса и прочете статията.

- Добра работа - каза той. - Джо Грант щеше да е на седмо- то небе и най-накрая да получи повишението във Вашингтон, което искаше. А може би не. Той беше твърде добър в работата си, за да го залостят зад някакво бюро.

Кийф разгледа таблета, на който Танк беше презаписал всички файлове на Старк.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?