Абсолютен контрол [bg]

Асансьорът беше претъпкан и задушен. Джеси стоеше с лице почти опряло във вратата, притисната от всички страни. Знаеше, че Грубиянина е някъде зад нея, но имаше твърде много хора, за да го заговори. Едва можеше да обърне глава. Асансьорът спираше често и бълваше хора. Последните двама слязоха на двадесет и първия етаж. Вратите се затвориха и желанието й се сбъдна. Беше насаме с Грубиянина.

- Хм... - започна неуверено тя, като се обърна към него и се усмихна. - Хубаво име.

Грубиянина остана с приведена глава и не каза нищо.

- Аз бях от „Нинджинерите“. Защитата ни трябваше да е по-добра.

Все още никакъв отговор.

Джеси се извърна към вратата, като цялото й същество искаше да потъне вдън земя и да умре от срам.

Асансьорът продължи към покрива и надстройките. Вратата се отвори и Грубиянина се промуши край нея. Джес го последва.

- Чудех се дали не бих могла да поговоря с вас за секунда. Не знам как успявате едновременно да се справяте с атаката, проучването и защитата. Направо е страхотно.

Джеси стисна зъби. Звучеше като някаква глупава фенка.

- Всъщност аз дойдох, за да играя срещу вас - продължи тя упорито, като забърза крачка, за да не изостава. - Мислех, че ако спечеля, вие може да поискате да говорите с мен. Виждате ли, имам един проблем. Става дума за хакване, но сама не мога да разбера как е било осъществено. Дори преподавателят ми не може. Който и да го е направил е направо свръхумен. Истината е, че не знам кого друг да питам.

Стигнаха до края на коридора.

Президентския апартамент.

Джеси остана малко назад, докато Грубиянина плъзна картата си през ключалката и отвори вратата. Тя успя да зърне мрамор, много растения и аквариум, който изглеждаше като истински океан. Грубиянина влезе вътре и остави вратата отворена. Джеси надникна, но не посмя на прекрачи прага.

- Моля ви - каза тя, но без да звучи сякаш се унизява. - Става дума за семейството ми. За баща ми всъщност. Имам нужда от помощта ви.

Грубиянина се обърна и тя видя лицето му за пръв път. Тъмни, дълбоко разположени очи, малка нервна уста с болно червени възпалени устни.

- Влез - каза той. - Затвори вратата.

Джеси пристъпи вътре и дръпна вратата. Аквариумът представляваше стена между фоайето и дневната, която й се стори голяма колкото цялата им къща на „Пикфеър Драйв“. Прозорци от тавана до пода разкриваха гледка към булевард „Лас Вегас“ и отвъд него.

- Значи искаш да говориш с Грубиянина? - попита той.

Джеси кимна. Странен въпрос, беше очевидно, че иска.

- Той е там - каза Грубиянина или поне човекът, който тя си мислеше, че е Грубиянина, и посочи към вратата.

- Но вие не сте ли...

Вратата се отвори и към Джеси закрачи мъж, който беше виждала хиляди пъти по телевизията и в интернет.

- Здравей, Джеси - каза той. - Фантастична игра. Почти ме спипа.