Абсолютен контрол [bg]

Фъргъс Кийф стоеше над него и тъкмо натискаше бутона за край на обаждането.

- Чу ли това, Потър? Указания от самия шеф. Всичко несигурно да се елиминира. А това означава теб, приятелю.

Танк се обърна по гръб.

- Дай ми да пийна. За последно.

- Не искаш ли вместо това да се помолиш на Бога?

- Двамата нещо не се разбираме.

Кийф наля два пръста текила в чашата и му я подаде.

- Хубава стока. Няма две мнения.

- По долар шишето.

- Да, бе. Надявам се, нямаш нищо против и аз да си налея.

Кийф понадигна Танк и поднесе чашата към устните му.

Той се опита да отпие, но текилата вече не ухаеше толкова за- пленяващо. Хрумна му, че ако не се беше забавил да си налее едно, вече щеше да се е измъкнал. Сега щеше да кара някъде към Хъто, листовете със статията щяха да са на седалката до него, а файловете на Хал Старк да са на сигурно място в ключа и на таблета. Помисли си за Мери и за момичетата й и осъзна, че Кийф или някой като него скоро щеше да ги навести.

Танк отблъсна чашата с последни сили.

- Какво има? - попита Кийф.

- Не мога - отвърна Танк.

- Както искаш - сви рамене Кийф, изпи текилата с наслаж- дение и се изправи. - Готов ли си?

Танк оброни глава. За пръв път от много години насам започна да се моли. Молеше се за Мери и за нейните момичета. Молеше се Йън Принс и Едуард Мейсън да умрат от ужасна смърт. Молеше се и за прошка. Не му отне много време.

- Когато решиш.

По верандата глухо отекнаха стъпки. Кийф бързо отиде до вратата.

- Кой е това? Мери Грант още ли е тук?

Той вдигна пистолета и рязко отвори вратата. Танк видя как очите му се разшириха. Чу се ужасен, оглушителен звук и Фъргъс Кийф падна на пода, докато куршумите на автоматния ред разкъсваха гърдите му.

Дон Бенет влезе в хижата и пусна още един къс откос в проснатото тяло на Кийф.

- Само не и ти - изстена Танк и сърцето му замря.

Бенет приклекна край Танк.

- Дръж се - каза той. - Скоро ще дойде линейка.

Появи се още един мъж, по-възрастен, с рошава побеляла коса и пълен в корема. Той се наведе и вдигна ключа от ферарито от пода.

- Това ли е? - попита Ранди Бел.

- Това ли е, Потър?

- Всичко е там - кимна Танк.

Бенет викна на Бел да донесе алтечката от колата и отново се обърна към Танк.

- Сигурен съм, че ще прочетем за историята във вестниците.

Но в момента Танк не се интересуваше от вестника, от написването на статията, която ще му спечели наградата „Пу- лицър“, или от тлъстия договор за книга. Той се пресегна и хвана Бенет за ръката.

- Намерете Мери.