Абсолютен контрол [bg]

Тя забеляза, че Макс я гледа с очакване. Разчитаме на теб. Един оператор насочи камерата си към нея и я заслепи с прожектора.

- Разкарай се - изкрещя тя.

Последната задача се появи на екрана й. Джеси веднага разбра, че е загазила. Това не приличаше на нищо, което беше виждала. Трябваше й цяла минута просто да прочете кода. Нищо не й идваше наум. Прочете го пак, но само се обърка още повече. Изглеждаше й напълно безсмислен.

Тя огледа и видя, че Гарет я гледа, стиснал юмруци, сякаш да я накара да побърза. Джеси отново насочи вниманието си към монитора и тогава забеляза... нещо познато... Не знаеше какво означава, но усети, че е крачка по-близо до решението. И тогава го съзря.

Джеси грабна телефона си и отвори откъса от код, останал от човека, изтрил съобщението на баща й. Сравни го със задачата и видя, че е права. Двата кода съвпадаха напълно, с изключение на последния ред. Ето я „пробойната“!

- Намерих една - извика тя, оцвети грешката в жълто и я прати на „Проучване“.

- Това е вариант на Линукс - отвърна й съотборникът. - Миналата година правих такъв в Калифорнийския технически институт. Това е телекомуникационен протокол. Хаквахме телефонната компания.

Джеси скочи от стола си и седна при „Защита“.

- Дръпни се - каза тя и се приведе, за да вижда по-добре екрана. - Гледай, пробива през черната матрица.

Грубиянина проникваше в системата им. Тя го блокира с лъжлива следа и докато той се чудеше какво става, успя да влезе в неговата система и за секунда откри пролука. Минута по- късно беше откраднала знаме.

- Върнах едно.

„Нинджинери“ 18, Грубиянина 18.

- Реших го - извика „Проучване“.

Бяха повели за пръв път в играта - „Нинджинери“ 19, Грубиянина 18.“

Малко по-късно обаче публиката отново изригна. Грубиянина беше пленил поредното знаме.

- Дай ми малко „Скитълс“ - помоли Джес.

Макс сипа цяла купчина в ръката й и тя ги метна бързо в устата си. Задъвка ожесточено и се върна на предишното си място.

- Открадни му едно от знамената - викна тя през рамо.

- Работя по въпроса!

Оставаше само едно знаме за пленяване. Всичко зависеше от това кой щеше пръв да открие последната „пробойна“ и да я реши.

Джеси прокара пръсти по бюрото и проучи следващия код. Телекомуникационните протоколи не бяха силата й, тя не се вълнуваше от хакване на телефони. Обичаше да прониква в мрежи и компютри.

- Една минута - обяви реферът по високоговорителя.

Ако играта свършеше сега, резултатът щеше да е равен, но това не я устройваше. Не и когато беше толкова близко да донесе първата победа на „Нинджинерите“. Не и когато беше толкова близо да победи Грубиянина.

- Взе ли го?

- Блокира ме. Ти намери ли „пробойна“?

Джеси не отговори. Трябваше й време да я открие. Успокой се. Концентрирай се. Ще я видиш.

Залата отново се разръкопляска. Тя хвърли поглед към таблото и видя, че Грубиянина беше пленил двадесетото си знаме. Тя изтича при „Защита“ и го изблъска от стола. Единствената й надежда беше да открадне едно от знамената на Грубиянина.