Абсолютен контрол [bg]

Тя беше прекрасна.

Беше негова.

Къртицата държеше телефона си в лявата ръка, а ножа в дясната. Искаше да заснеме първия си път. Предвкусваше как щеше да гледа клипа отново и отново. Гледането беше дори по- приятно.

Джеси лежеше на леглото, както й беше наредил. Той се приближи внимателно, готов зарезки движения и удари. Плъзна ножа под тениската на „Нинджинерите“ и я сряза надлъжно през средата на гърдите.

- Точно така - каза той. - Стой мирна и гледай в обектива.

Той се приближи още малко, вдъхваше миризмата й, искаше я цялата.

Джеси се опита да го изрита. Той избягна ударите с лекота и притисна ножа в тялото й.

- Сега махни другата тениска - нареди той.

Искаше и да я целуне, но не можеше да махне скоч лентата от устата й. Щеше да я целува по-късно, докато беше все още топла.

Джеси не помръдна и той я резна леко по бузата.

- Следващия път ще боли повече.

Джеси смъкна тениската и извърна поглед.

- Отвори очи, Джес - каза той. - Искам да видиш всичко.

Искаше, когато гледа клипа по-късно, да вижда как животът се отцежда от очите й.

Къртицата погали сутиена й с ножа и го смъкна по-надолу до дънките й. Чувстваше се силен, властен. Той контролираше ситуацията, той нареждаше, не някой друг. Не Бригс. Не Йън Принс. Целият свят правеше каквото му каже, сякаш беше програмирал всяко негово действие.

- Сега тези.

Джеси изхлузи дънките си. Той я погледна в очите и я докосна. Искрица на страх, на очакване. Внезапно страхът изчезна. Той зърна някакво отражение в зеницата й, сянка на движение зад него.

Джеси извърна глава на една страна и стисна очи.

Нещо твърдо и студено докосна главата му над тила.

Къртицата започна да протестира, искаше да се обърне и да види кой е зад него и не се подчинява на програмата му.

Последва ярка светлина. Експлозия. Слънце.

И настъпи мрак.