Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Ще платя — каза Перехил, — кълна се.
Смехът на ПилетоМуелас беше дружелюбен.
— Разбира се, че ще платиш. Затова ще поседим заедно на тази пейка и тримата. Да ти правим компания, докато стане четвъртък.
Перехил се огледа обезумял от паника. Реката не предлагаше никаква защита, а нямаше шансове, ако побегне по пустия кей. Можеше временно да отложи нещата, като им даде парте, които бяха у него, но този вариант имаше два недостатъка: парите не покриваха целия му дълг към лихваря и нямаше как да обясни загубата на Гавира, на когото вече дължеше сумата от 11 милиона. Без да се смята отвлеченият свещеник, който висеше като тежък товар на шията на Перехил. Дамата и високият свещеник щяха да дойдат и той си представяше израза на лицата на дон Ибраим, Ел Потро дел Мантелет и Ла Ниня Пунялес, ако ги остави да се справят сами. На всичкото отгоре в църквата имаше мъртвец, полиция и какви ли не проблеми. Той отново погледна към тъмната река. Може би щеше да му излезе по-евтино, ако просто скочи в нея и се удави.
Въздъхна дълбоко и извади пакет цигари. Погледна последователно към двете сенки. Защо да се тревожа, помисли си той уморено, има толкова много болници.
— Някой има ли огънче?
Майрена Циганинът щеше да запали клечка, когато Перехил хукна по кея към моста на Триана, сякаш животът му зависеше от това. Което си беше истина.
За известно време помисли, че се е отървал. Дишането му беше равномерно — едно, две, едно, две — кръвта пулсираше в слепоочията му, сърцето му биеше силно, а дробовете му горяха, сякаш ги бяха извадили от гърдите и обърнали с вътрешността навън. Тичаше почти сляпо в тъмнината. Чуваше двамата мъже зад себе си, ругатните на Циганина Майрена и хриптенето на Пилето Муелас. На няколко пъти му се стори, че усеща как докосват гърба или краката му. Полудял от ужас, той затича по-бързо и помисли, че се е измъкнал. Виждаше светлините на колите, които бързо преминаваха отпред по моста. Стъпала, помисли си объркано, замаян от усилието. Някъде вляво имаше стъпала и нагоре по тях — улици, светлини, хора. Той рязко се обърна и удари в нещо гърба си, но продължи да тича, като викаше от болка. Ето ги стъпалата — по-скоро ги усети, отколкото ги видя в сянката. Направи последно усилие, но все по-трудно успяваше да накара краката си да му се подчиняват. Втурна се напред, но дробовете му бяха като разтворена рана и не можеше да диша. Стигна подножието на стъпалата и си помисли, че може би все пак ще успее. После силите му изневериха и той падна на колене като прострелян.
Свършено беше с него. Под ризата му банкнотите бяха залепнали от пот. Претърколи се по гръб и легна на най-долното стъпало, а звездите над него се завъртяха като светлини на виенско колело. Къде отиде всичкият кислород, помисли си той и притисна с ръка сърцето си, за да не изскочи от устата му. До него задъхани, облегнати на стената, Циганинът Майрена и Пилето Муелас се опитваха да си поемат дъх.
— Кучи син — чу той да казва Циганинът на пресекулки, — тича като вятъра!
Сега Пилето се приведе над него, свистейки като пробит мях, и оголените му зъби просветнаха в светлината на уличната лампа.
— Това бе е страхотно, Перехил, наистина — каза той и го потупа по лицето. — Впечатлени сме.
Той се изправи на крака и с усмивка още няколко пъти приятелски потупа Перехил, после скочи върху дясната му ръка и я счупи. Това беше само първата кост, която му счупиха тази нощ.
Макарена погледна за стотен път часовника си. Беше единадесет и четиридесет.
— Нещо не е наред — прошепна тя.
Кварт беше сигурен, че е права, но замълча. Чакаха в тъмнината до заключената врата на пристана за гребни лодки. Над тях, между палмите, декоративните храсти и терасите на Аренал, се виждаше куполът на театър „Маестранса“ и ъгълче от банка „Картухано“. На около триста метра надолу по реката Златната кула, цялата осветена, стоеше като страж пред моста сан Телмо. Точно по средата, закотвена на кея, беше „Хубавицата“.
С пуловер, завързан около раменете, тя гледаше към мястото, откъдето трябваше да се появи човекът на Гавира. Лодката, в която се предполагаше, че е задържан отец Феро, изглеждаше пуста, тиха и тъмна. Бяха дошли по-рано и след известно време Кварт помисли, че банкерът може да ги е измамил. Но после отхвърли идеята — на този етап Гавира не можеше да си позволи да играе номера.
Пристанът изскърца под бриза. Водата леко се разплиска около стълбовете на кея. Нещо сигурно беше променило плана. Ако приемеха, че старият свещеник е на лодката, а те нямаха други гаранции за това, освен думата на Гавира, освобождаването му щеше много да се усложни, ако посредникът не се появеше. Кварт си помисли за Навахо.