Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Може би трябва да се обадим на полицията — предложи той.
— В никакъв случай — каза тя, без да сваля очи от лодката. — Първо трябва да поговорим с дон Пирамо.
Кварт се огледа.
— Никой не идва — каза той.
— Ще дойдат. Панчо знае, че може да изгуби много покрай тази история.
Но никой не се появяваше. Макарена се разхождаше покрай портата на пристана. Беше забравила цигарите си. Кварт стоеше и наблюдаваше „Хубавицата“, докато тя отиде да се обади на съпруга си. Когато се върна, изглеждаше мрачна. Банкерът я беше уверил, че Перехил обещал да бъде в единадесет на срещата, с парите за предаването на свещеника. Нямал представа какво е станало, но щеше да се срещне с тях там след петнадесет минути.
След известно време Гавира се появи и тръгна под акациите към пристана. Носеше поло под сакото, леки панталони и спортни обувки. В тъмното изглеждаше по-мургав от обикновено.
— Бог знае какво е станало с Перехил — каза той вместо поздрав. И това беше — нито извинения, нито излишни забележки.
Той явно беше притеснен и готов да направи всичко, за да освободи отец Феро от отвличането, с което можеше да бъде свързан. Беше готов на всичко, само и само полицията да не се намесва. Кварт се възхити на самоконтрола му. Гавира беше донесъл цигари и двамата с Макарена запалиха, като си правеха завет с шепи. Банкерът повече слушаше, отколкото говореше, с наклонена глава, хладнокръвен. Искал само всичко да се разреши по най-добрия начин. Накрая той погледна право към Кварт и попита:
— Вие какво мислите?
Не беше предизвикателство или заплаха, а обективен въпрос.
Кварт се поколеба само за миг. Не му харесваше идеята старият свещеник да попадне от ръцете на престъпниците направо в ръцете на помощник-началник Навахо. Искаше да поговори с него преди това.
— Трябва да се качим на борда — каза той и кимна към „Хубавицата“.
— Да вървим тогава — каза решително Макарена.
— Един момент — спря я Кварт. — Първо трябва да знаем какво ще намерим там.
Гавира му каза. Според докладите на Перехил, имало трима души. Шефът бил дебел мъж на около петдесет години. Имало и една жена, и бивш боксьор, който можел да бъде опасен.
— Познавате ли разположението на лодката?
Гавира не го познаваше, но това беше обичайният тип туристическа лодка — горна палуба с няколко реда столове, мостик на носа, а под палубата — половин дузина каюти и машинното отделение. Очевидно лодката от доста време не беше в употреба.
Призраците, които бяха тормозили Кварт през последните няклко часа, постепенно изчезнаха. Нощта, лодката в мрака, предстоящият сблъсък, всичко това го изпълваше с детински приятно чувство на очакване. Отново беше на познат терен. Дори откри неочаквано у Панчо Гавира другар по оръжие и неприязънта му към него намаля. Нямаше съмнение, че на другия ден тя ще се поднови, но поне тази вечер рицарят-тамплиер имаше съюзник. Кварт оценяваше факта, че Гавира беше дошъл пеша и сам, и се готвеше да се качи на борда на „Хубавицата“ без излишни думи.
— Да вървим — каза Макарена нетърпеливо. В този миг двамата мъже изобщо не я интересуваха. Единствената й грижа беше лодката.
Гавира погледна Кварт и белите му зъби пробляснаха в мрака.
— След вас, отче — каза той.
Те напредваха предпазливо, за да не вдигат шум. Лодката беше привързана за кея с две въжета — едно от носа и едно от кърмата. Като преминаха безшумно по подвижното мостче, те се озоваха на палубата, затрупана с купчини въжета, стари спасителни пояси, гуми, маси и столове. Кварт премести портфейла си в джоба на панталона, свали сакото си и го остави сгънато на един от столовете. Гавира мълчаливо последва примера му.
Прекосиха горната палуба. За момент им се стори, че долавят движение под краката си и кеят леко се освети, сякаш някой беше отворил илюминатор и гледаше навън. Кварт затаи дъх и тихо пристъпи напред. Кръвта бучеше в ушите му и той се опита да се успокои, за да чува всичко, което става край него. Сигна до мостика, където румпелът и инструментите бяха покрити с платнища. Облегнат на стената, той се ослуша. Мястото изглеждаше мръсно и изоставено. Макарена и Панчо напрегнати стояха до него. Банкерът въпросително погледна Кварт. Макарена се намръщи. Изглеждаше така, сякаш цял живот е нападала лодки посред нощ. Иззад вратата се чуваше приглушен звук от радио.
— Ако има проблеми — всеки от нас ще се заеме с един от мъжете — прошепна Кварт. — Макарена може да се погрижи за отец Феро.
— Ами жената? — попита Гавира.