Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Сигурно ще успея да се промъкна през гората на изток от мочурищата и да опожаря поселищата, които надраките строят там — избоботи Драс с познатия гърлен тембър, — но от това няма да има голяма полза. Все още не разполагам с достатъчно бойци, за да окупирам тоя пущинак за по-дълго време. Рано или късно ще трябва да се изтегля, след което надраките просто ще се върнат и ще построят всичко отново.
— Имало ли е някакви контакти с тях? — попита Поул.
Драс сви рамене.
— Само няколко леки сдърпвания. От време на време ни се изсипват от планините, правят по някоя поразия и после ги погваме обратно. Не мисля, че зад това стои някакъв по-сериозен план. Най-вероятно просто изпробват отбраната ни.
— Имах предвид мирни контакти.
— Няма такова нещо като мирни контакти между ангараки и алорни, Поулгара.
— А може би трябва да има.
— Мисля, че това противоречи на нашата религия.
— Тогава може би няма да е зле да преосмислите религията си. Разбрах, че надраките са търговци. Логично е да се интересуват от търговия.
— Не мисля, че имат нещо, с което биха могли да ме заинтересуват.
— Напротив, Драс, имат. Имат информация за мургите, а именно мургите са онези, от които се интересуваме най-вече. Ако успеем да получим тази информация от надраките, тогава няма да ни се налага да се промъкваме чак до Рак Госка, за да си я набавим сами.
— Тя е права, Драс — каза Алгар на своя брат. — Моите хора са имали няколко контакта с тулите, но човек не може да научи кой знае какво от един тул. Както чувам, надраките не си падали особено по мургите, което ще рече, че няма да ни е трудно да научим от тях каквото ни трябва.
— Ти би ли могъл наистина да се изкатериш до Източния лагер, за да се добереш оттам до Мишрак ак Тул? — го попита очевидно учуден Черек.
— Някои планински проломи пресичат лагера, татко — отвърна му Алгар. — Стръмни са, но не и непристъпни. Мургите патрулират по западната граница на Мишрак ак Тул и от време на време се появяват из степите на Алгария — обикновено за да крадат коне. Ние, естествено, не искаме да крадат конете ни и затова ги преследваме.
Алгар се усмихна леко.
— Далеч по-лесно беше да ги оставим сами да ни покажат тия проломи, отколкото да ги търсим сами.
— Вижте какво ми хрумна — намеси се Драс. — Щом мургите искат коне, не бихме ли могли да търгуваме с тях?
Алгар поклати енергично глава.
— Не и с мургите, не. Техните мозъци работят по друг начин. Един мой водач на клан разпитвал веднъж някакъв тул, който не можел да различи дори ляво от дясно. Тулът казал, че Ктучик е в Рак Госка. Докато той е на върха на обществото на мургите, мирните контакти с тях ще бъдат невъзможни.
— Поул е права — каза Белдин. — Ще трябва да действаме чрез надраките.
Той присви очи и погледна към тавана.
— Всъщност не мисля, че тази ангаракска миграция представлява кой знае каква заплаха за нас, поне засега. Като начало в Ктол Мишрак не живееха чак толкова много хора, пък и Ктучик ги е пръснал на доста обширна площ. Истинската заплаха все още е Малория. Май няма да е зле да отскоча дотам, за да държа събитията под око. Ангараките на нашия континент са просто челен отряд. Те са тук най-вероятно само за да разучават терена и да подготвят по-сериозна инвазия. Няма смисъл да точите мечовете си преди малорийците да са се прехвърлили на нашия бряг. Ще се ослушвам и оглеждам на четири и ще известя още при първите признаци за придвижване на значими военни части от Мал Зет към Рифовия мост.
Поулгара нацупи устни.
— Мисля, че би трябвало да установим по-тесни връзки с толнедранците и арендите.
— И защо смяташ така, сестро? — попита я Рива. Той вече беше неин зет и тутакси бе усвоил това обръщение. Семейните връзки са невероятно важни за алорните.
— Може би ще ни е нужна тяхната помощ срещу малорийците.
— Толнедранците няма да си мръднат и пръста за нас, освен ако не им платим — отбеляза кисело Черек. — Арендите пък са твърде заети да се трепят едни с други.
— Те също живеят от тази страна на Морето, Мечо рамо — отбеляза моята дъщеря, — и не мисля, че биха искали малорийците да залеят континента. Легионите могат да ни свършат добра работа, а арендите са в непрекъсната бойна готовност, още откакто Торак е разцепил света. Освен това, Чалдан и Недра най-вероятно ще се обидят, ако тръгнем на война, без да ги поканим.
— Извини ме, Поулгара — смотолеви Драс, — но откъде си научила толкова много за политиката? Както разбирам, ти за пръв път напускаш Долината.
— Чичо Белдин ме държи в течение — отвърна му тя с леко свиване на раменете. — Винаги е добре да знаеш какво са намислили съседите.