Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
„Какво е причинило това, по дяволите?“ — запита се той. Зъбите на детето бяха запазени, затова явно не бе умряло от скорбут, а вероятно от рахит. После Мърсър престана да мисли за диагнозата и изпита завладяващо състрадание. Имаше ли значение как са умрели? Децата бяха убити от безименен робовладелец, който вероятно бе възнаграден за вещината си. Мърсър трябваше да положи усилие, за да си поеме въздух. Той се помоли безмълвно за децата и когато вдигна глава и забеляза рудната жила, която бяха копали, го осени ужасяващо прозрение.
Изпита желание да избяга от тази зловеща пещера, но ученият в него искаше да бъде сигурен, макар да знаеше, че изводът може да означава смъртна присъда за двамата със Селоме. Тя продължаваше да се моли. Мърсър натроши парче руда, оставено на земята, махна предпазния цилиндър на фенерчето и изсипа вътре праха, а после извади пръчка динамит. Той изстърга малко експлозив на земята до контейнера. Селоме го видя, че прави нещо, и се приближи до него.
— Какво правиш?
— Експеримент — отговори той и тя долови страха в гласа му. Мърсър сложи манерката върху металния цилиндър като капак. — Спомняш ли си какво каза отец Ефраим за децата, които са работили в мината? Че били убити от жестокост.
Той щракна запалката и експлозивът се възпламени, озарявайки пещерата с ярка бяла светлина. Когато огънят изгоря, Мърсър почука няколко пъти и я прибра в чантата. Червеникавата руда в импровизирания апарат бе потъмняла значително. Той я изсипа върху неравната скала и зачака. Само след няколко секунди от рудата изтекоха сребристи капки, които образуваха локвичка на земята.
— Отец Ефраим не ни е говорел за жестокост, а за живачен сулфид, минерал с яркочервен цвят.
Двамата се вторачиха в блестящата локва от течен метал.
— Но живакът не е ли…
— Един от най-токсичните елементи в света. Вдишването на изпаренията му може да осакатява, да парализира и да убива.
— Това ли е убило децата?
— Ще убие и нас, ако не се измъкнем оттук. Живачният сулфид е толкова смъртоносен, че в днешно време миньорите, които копаят такава руда, работят само осем дни в месеца. Всяка секунда забавяне може да има трайни последици — отговори Мърсър и поведе Селоме по друг тунел.
— Не може ли да направим нещо?
— Можем. Да се потим. Ако искаш вярвай, но потенето може да изчисти организма от живака, стига да не се е свързал с клетъчните протеини. След всяка смяна миньорите седят в помещение под мощни нагревателни лампи, наречено „плаж“, за да се потят и да изхвърлят токсините.
В мината беше задушно и горещо, затова нямаше проблем порите им да се отворят, но имаха само една манерка с вода и когато свършеше, телата им вече нямаше да изпускат течности, за да се охладят. Тогава организмите им щяха да започнат да абсорбират живака и последиците можеше да бъдат необратими.
Двамата влязоха в още няколко пещери на ужаса, докато си проправяха път в мината. В едната имаше стотина мумифицирани жертви. Мърсър предположи, че много от децата са били изложени на въздействието на живака чрез майките си, докато са били в утробите им. Отровата бе причинила страховити увреждания на хромозомите им и те имаха ужасяващи деформации. Някои дори не приличаха на човешки същества.
— Жилата кимберлит е минала през залежи от живачен сулфид. Не съм чувал за подобна геоложка особеност, но разбирам защо са смятали, че кивотът със завета може да помогне на децата.
— Как? — попита Селоме.
— Още по времето, когато кивотът е бил донесен в Африка, металурзите са знаели, че живакът влиза във взаимодействие със златото. Според мен те са се надявали, че златото ще абсорбира живачните изпарения и ще спре вредното им въздействие. Не забравяй, че освен приписваните му митични свойства, кивотът е бил златен.
— Но толкова много живак?
— Не съм казал, че идеята е добра.
Те вървяха още един час по безкрайни проходи и изведнъж на Селоме й хрумна обезпокоителна мисъл.
— Мърсър, тунелът, водещ към работната шахта, беше дълъг около километър и половина и макар да се придвижваме бавно, трябва да сме изминали пет пъти по-голямо разстояние. — Гласът й бе заглушен от тясното пространство, където стените поглъщаха звука.
— И ти ли забеляза това? Аз също започвам да се тревожа. Тези тунели са прокопани в по-мек материал, за да се улесни добиването на рудата, но не би трябвало да криволичат толкова много. Може би отново сме в задънен проход.