Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Махди позволи да бъде взет в плен, свиваше се като останалите и участваше в тази самоубииствена мисия само за да удуши Мърсър, когато му се предоставеше възможност. Може би щеше да успее да се погаври с курвата, преди да я убие. Той се усмихна и се запита дали ще може да направи така, че Мърсър още да е жив, докато чука еритрейската мръсница, макар че се съмняваше. Беше по-добре първо да убие американеца и после да се забавлява спокойно.
Най-напред обаче трябваше да тръгне след тях. Лесно щеше да ги проследи в тъмните тунели, но не искаше да се отдалечат твърде много. Махди чакаше повечето роби да заспят и общуваше с тайни знаци с другите пазачи. Това беше код от жестове, който безброй пъти бяха използвали по време на гражданската война в Судан. Махди заповяда на един от хората си да се пожертва в безразсъден опит за бягство, за да му даде възможност да се измъкне. Хрумна му да се опитат да се преборят с похитителите си, но еритрейците бяха въоръжени с автоматите АК — 47 на суданските пазачи. Най-доброто решение беше незабележимото бягство и дори да не успееше да вземе някой от калашниците, Махди имаше нож, скрит в ботуша му.
Докато изчакваше подходящ момент, той погледна ботушите и си спомни за плешивия дебелак, от когото ги бе взел. Преследването беше скучно, но убийството му достави удоволствие. Жертвата бе казала, че е археолог. Хитро прикритие, но Джанели вече бе предупредил Махди, че мъжът търси изоставената мина. Сега Махди знаеше, че не е било необходимо човекът да умира, защото търсеше на осемдесет километра от мината. Но ботушите му харесваха.
Когато три четвърти от еритрейците заспаха, той реши, че моментът е дошъл. Махди показа на другаря си свит юмрук и бунтовникът кимна.
Суданецът не се поколеба. Той скочи, разритвайки спящите миньори, и се втурна към един от страничните тунели, далеч от мястото, където Мърсър и Селоме бяха изчезнали, като крещеше неразбираеми ругатни. Махди също пристъпи към действие и използва другите суданци като прикритие, докато се измъкваше от групата и се сливаше с мрака отвъд мъждукащата светлина на единственото фенерче.
Еритрейците се събудиха. Единият се прицели в тъмнината и натисна спусъка. На гърба на бягащия суданец се появиха три червени петна. Той се строполи близо до изхода. В суматохата Махди се измъкна от групата. Въжето около ръцете му затрудняваше движенията му, но той успя да грабне второто фенерче, докато излизаше от пещерата.
В тунела беше тъмно и Махди вървеше с протегнати напред ръце, опипвайки стените. След като мина край няколко разклонения, той влезе в следващото и запали фенерчето. После извади ножа от ботуша си и сряза въжето около китките си. Хората му щяха да счупят фенерчето, останало при еритрейците, в мелето след бягството му, затова никой нямаше да може да го проследи, Единствено той беше ловецът в този адски свят и Мърсър нямаше представа какво го очаква.
Мърсър смяташе, че първата част от бавното и мъчително придвижване е била трудна, но нищо не можеше да се сравни с последните два часа. Той бе успял да заведе миньорите до пещера, където проникваше чист въздух, но оттогава бе превел Селоме през два задънени прохода и бе принуден да се провира през места, през които трудно биха могли да минат дори децата, изкопали тези галерии. Мърсър имаше чувството, че се намират в тялото на някакво огромно същество. Докато се промъкваха през извиващите се разклонения и шахти, той започна да мисли, че ще се изгубят. Засега оставяха следи в прахта, но ако минеха през чисто място, нямаше да могат да се върнат при ертирейците.
Най-после двамата влязоха в друга висока галерия, в която нямаше чист въздух, но беше експлоатирана интензивно. Лъчът на фенерчето освети гледка, която щеше да го обсебва до края на живота му.
За разлика от труповете в италианската мина, тези тела не бяха подредени, а оставени там, където бяха паднали в прегръдката на смъртта. Позите им показваха, че са агонизирали. Изсъхналите мумии бяха десетина. Кожата им бе опъната на изразяващите ужас лица. Труповете бяха на деца. Най-големите бяха на не повече от десет-дванайсет години. Дори в смъртта, страданията им бяха очевидни въпреки изминалите хилядолетия.
— Боже мой — ахна Селоме.
Мърсър не каза нищо. Гледаше окаяните останки от децата роби и се опитваше да попречи на чувствата си да замъглят преценката му. Съдейки по купчините руда, той разбра, че работата бе продължила до смъртта им. Липсваха опити децата да бъдат погребани. Те бяха принудени да работят, докато умрат, и после оставени да изгният. Селоме започна да се моли на Бога.
Макар че още беше в шок, Мърсър положи усилия да разгледа отблизо един от труповете, защото искаше да знае точната причина за смъртта. Не се осмели да докосне крехкото тяло, но не видя следи от наранявания. Нямаше счупени кости или видими трамви. Единственото странно нещо беше неестественото изкривяване на ръцете и краката, които бяха извити под такива ъгли, сякаш нямаха кости. Мърсър забеляза, че и другите трупове са в подобни пози.