Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Джордж всеки път се усмихваше, когато му тръснех някоя подобна глупост — душица си беше той — и най-накрая престана да ме пита и започна да се отнася към всичко написано в пликовете като към надеждни прогнози, каквито си и бяха.
Но когато откриха шосето Кливлънд-Синсинати, той все още продължаваше темата. Отидохме заедно на откриването, седнахме в голямата ложа и видяхме как губернаторът на Охайо преряза лентата. Там, където бяхме седнали, можехме да си говорим тихичко — речите по високоговорителите заглушаваха думите ни.
— Джордж, какво недвижимо имущество притежават „Хариман и Стронг“ от двете страни на пътя?
— Ъ? Ами доста. Макар че някой наблюдателен тип се е сетил преди нас и е взел най-хубавите места за търговия. Както и да е, „Хариман индъстрийз“ имат значителни инвестиции в екраните „Д-М“ — но ти го знаеш; нали присъства на гласуването и гласува „за“.
— Точно така. Въпреки че предложението ми да се инвестира три пъти повече при първото гласуване беше отхвърлено.
Джордж поклати глава.
— Твърде е рисковано. Морийн, пари се правят, като се рискуват пари… но не и като се хвърляш на сляпо. Достатъчно проблеми си имам с това да удържам Делос да не се хвърля — не му давай лош пример.
— Но излязох права, Джордж. Искаш ли да видиш какви цифри щяхме да натрупаме, ако предложението ми беше прието?
— Морийн, човек винаги може да си прави изчисления въз основа на разни догадки, които случайно съвпадат с действителността. Но това не оправдава догадките. Просто игнорира догадките, които не са съвпаднали с действителността.
— Но нали точно това ти казвам, Джордж — аз не правя догадки, а знам. Пликовете са у тебе; ти ги отваряш. Някога да съм сбъркала? Поне веднъж?
Той поклати глава и въздъхна.
— Точно обратното.
— Ами да, точно обратното — и твоето недоверие струва и на „Хариман и Стронг“, и на „Хариман индъстрийз“ пари, много пари. Карай. Та какво казваш — че някой бил взел най-добрите места?
— Да. Сигурно някой, който е имал възможност да види картите, преди да оповестят решенията.
— Не, Джордж, не е бил някой наблюдателен тип, а една гадателка. Аз. Виждах, че не действате достатъчно бързо и договорих каквото можах, използвайки целия си ликвиден капитал, който можах да докопам, плюс всичките пари в брой, които можах да взема назаем срещу недвижима собственост.
Джордж изглеждаше обиден. Добавих припряно:
— Прехвърлям моите опции на тебе, Джордж. На същата цена, а после ти ще решиш колко да ми отпуснеш, след като особената позиция, която държим, започне да си връща парите.
— Не, Морийн, така не е честно. Ти си вярвала в себе си, ти си го докопала първа; печалбата си е твоя.
— Джордж, не си ме чул както трябва. Аз нямам капитал, за да разработя тези опции — влагам всеки цент, който изкарам, в самите опции. Ако можех да докопам още някой и друг милион, щях да взема още повече земя още по-нататък и за по-дълги срокове. Само се надявам следващия път да ме слушаш. Притеснявам се от това, че като ти кажа, че от небето ще вали чорба, ти излизаш с чаена лъжичка, а не с кофата. Или да отида право при господин Хариман и да се опитам да го убедя, че съм автентична гадателка?
Той въздъхна.
— По-добре да го кажеш на мене. Ако искаш.
Прошепнах много тихичко:
— Довечера можем ли да се приютим някъде?
Той отговори също толкова тихо:
— Разбира се. Винаги, мила госпожо.
Същата вечер му съобщих повече подробности:
— Следващото преобразувано шосе ще е Джърси Търнпайк със скорост сто и трийсет километра в час. В сравнение с него това дето го видяхме днес се влачи като охлюв с шейсет километра в час. Но магистралата „Хариман“…
— Хариман?
— Прерийната магистрала „Д. Д. Хариман“ от Канзас сити до Денвър ще бъде шосе, движещо се със сто и шейсет километра в час, което ще се разрасне в град-ивица, петдесет километра широк — от Старите калища до Скалистите планини. Населението на Канзас за десет години ще нарасне от два на двайсет милиона… с безкрайни специални позиции за всеки, който знае какво ще става.
— Морийн, плашиш ме.
— И аз самичка се плаша, Джордж. Рядко човек се чувства спокоен, като знае какво го чака — реших да се хвърля в дълбокото. — Подвижните шосета ще продължават да се строят в трескав ритъм веднага щом успеят да произведат слънчевите екрани, които да ги захранват — покрай Източното крайбрежие, шосе 66 или „Ел камино реал“ от Сан Диего до Сакраменто и по-нататък. Това е добре, защото слънчевите екрани по покривите на крайпътните градове ще поемат газовете и ще предотвратят депресията, когато затворят електроцентралата в Парадайз и я изпратят в космическа орбита.