Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Обясних на Брайън с най-скръбни подробности какво се е случило, откакто се обадих да му кажа, че децата са при мене.
— Брайън, не мога да се справя с тях. Трябва да дойдеш и да ги прибереш.
— Не ги ща и двамата. Когато избягаха, аз си отдъхнах. Прав им път.
— Брайън, те са твои деца и ти носиш отговорност.
— Която с радост ти прехвърлям.
— Не можеш — това става в съда. Брайън, щом аз не мога да се справя с тях, а ти не искаш да дойдеш или да изпратиш някой да ги прибере, единственото, което е по силите ми, е да накарам да ги арестуват…
— По какви обвинения? Че те нервират?
— Не. Престъпно поведение. Кръвосмешение. Употреба на наркотици. Притежание на наркотици. Бягство от родителя, носещ отговорност за тях — Брайън Смит от Далас, Тексас докато изброявах онова, което щях да кажа пред съда за малолетни, наблюдавах лицето му. Дори не трепна, когато казах „кръвосмешение“, и заключих, че не чува нищо ново. Не трепна, докато не споменах неговото име и град.
— Какво?! И да гръмне във вестниците?!
— Да. Представям си — в Далас ще го отразят и „Нюз“, и „Таймс хералд“. Не знам дали „Канзас сити стар“ ще го засегне. Кръвосмешението малко не се връзва с издателската им политика. Особено кръвосмешение между сестра и двамата й братя, Аугуст и Доналд.
— Морийн, не говориш сериозно.
— Брайън, търпението ми свърши. Няма и двайсет минути, откакто Присила ме събори на пода, а Доналд се опитваше да разбие входната врата. Ако не пристигнеш тук още със следващата ракета, обаждам се на полицията и под клетва им изреждам всички онези обвинения — стигат, за да ги опандизят за известно време — поне колкото аз да се изнеса от тази къща и да се махна от този град. Никакви половинчати мерки, Брайън. Искам да ми отговориш — и то веднага.
Лицето на Мариан се появи до неговото.
— Мамо, не можеш да постъпиш така с Гас! Той не е направил нищо. Даде ми честна дума!
— Те ми казаха нещо друго, Мариан. Ако не искаш да го повторят под клетва пред съда, нека Брайън дойде тук да ги прибере.
— Те са твои деца.
— Те са и деца на Брайън и родителската отговорност е негова. Преди шест години, когато ви ги оставих, те бяха възпитани деца — учтиви, послушни и със склонност да правят бели, колкото всяко нормално дете. Сега са непоправими, нецивилизовани и човек изобщо не може да се справи с тях — въздъхнах. — Кажи, Брайън. Какво решаваш?
— Днес не мога да замина за Канзас сити.
— Много добре тогава, ще се обадя в полицията да ги арестуват. И после ще се закълна под обвиненията.
— Ама чакай малко!
— Не мога да чакам, Брайън. В момента временно ги удържа патрулът — частната полиция, която пази този квартал. Но довечера не мога да ги оставя тук — тя е по-едра от мене, а на него му се нанасям два пъти. Довиждане — трябва да извикам ченгетата.
— Ей, задръж! Не знам кога мога да хвана кораб.
— Можеш да наемеш — достатъчно си богат! Кога пристигаш?
— Ъ-ъ… след три часа.
— Значи в шест и двайсет по тукашно време. В шест и трийсет се обаждам на ченгетата.
Брайън пристигна в шест и трийсет и пет. Но ми се беше обадил от космодрума в Северен Канзас сити точно преди крайния срок. Чаках го във всекидневната с двете деца… със сержант Рик от „Аргус патрул“ и госпожа Барнс, директорката на патрула. Чакането не беше много приятно — и на двете ченгета под наем им се наложи да демонстрират, че са по-яки от тинейджъри и че няма да търпят дивотии.
Брайън също беше взел предпазни мерки — бе довел четирима телохранители — двама мъже и две жени; едната двойка от Далас, другата — от Канзас сити. Не беше законно, но мина между капките, защото никой — най-малкото пък аз! — не тръгна да се заяжда за техническите подробности.
Видях как вратата се затвори след тях, качих се горе и ревах, докато заспах от изтощение.
Провал! Пълен, жалък провал! Не виждам какво друго бих могла да направя. Но винаги ще нося със себе си тежкото бреме на вината за станалото.
Какво ли трябваше да сторя?
XXIII.
Приключенията на Прудънс Пени14
Чак когато откриха подвижната магистрала Кливлънд-Синсинати, успях да набия в главата на Джордж Стронг, че моите пророчества наистина са точни. Винаги внимавах да не допускам ни най-малък намек за източника на тези ми знания, защото имах силното подозрение, че Джордж много по-трудно би преглътнал истината, отколкото мистерията, която обвиваше цялата тази история. Така че се шегувах: спуканата ми кристална топка; малка машина на времето, която държа в мазето до дъската за викане на духове; моят дух водач, вождът Раздвоен език; чаени листа, но трябва да е чай „Черен дракон“, „Оранж Пекоу“ на „Липтън“ не притежава необходимите вибрации.
14
От prudence — благоразумие; penny — пени. Името може да се преведе свободно като Благоразумната Пестеливка. Бел.пр.