Град от кости

— Майка ми знаеше ли?

— Какво да е знаела?

— Че си върколак.

— Да. Знаеше от самото начало.

— И, разбира се, на мен не счетохте за нужно да кажете.

— Исках да ти кажа — каза простичко Люк. — Но майка ти категорично не желаеше да знаеш каквото и да било за ловците на сенки или за невидимия свят. Не можех просто да ти кажа, че съм върколак, без да обясня подробностите, Клеъри, това е част от цяла история, която майка ти искаше да скрие от теб. Не знам доколко вече си запозната…

— Доста — каза безстрастно Клеъри. — Знам, че майка ми е била ловец на сенки. Знам, че е била омъжена за Валънтайн и че е откраднала от него Бокала на смъртните и се е опитала да го скрие. Знам, че след като ме е родила, всеки две години ме е водила при Магнус Бейн, за да отнема Зрението ми. Знам, че Валънтайн се опита да научи от теб къде е Бокалът, като в замяна пощади живота на мама, но ти каза, че тя не те интересува.

Люк гледаше втренчено стената.

— Не знаех къде е Бокалът — рече той. — Тя така и не ми каза.

— Можеше да се опиташ да постигнеш споразумение…

— Валънтайн не се пазари. Никога не е го е правил. Ако преимуществото е на негова страна, никога не би седнал на масата за преговори. Той вярва само в собствената си кауза и е напълно лишен от състрадание. И въпреки че някога е обичал майка ти, не би се поколебал да я убие. Не, не бих преговарял с Валънтайн.

— И затова реши да я изоставиш? — попита гневно Клеъри. — Ти си водач на цяла глутница върколаци и ей така решаваш, че тя няма нужда от помощта ти? Знаеш ли, беше достатъчно лошо, като си мислех, че и ти си ловец на сенки и си я изоставил заради някакъв си тъп обет. А сега знам, че ти си само някакъв жалък долноземец, който не го е грижа за всичките тези години, през които тя се е отнасяла с теб като с приятел… като с равен… и ето как й се отплащаш!