Град от кости

— Ти уби Ходж — спомни си тя.

— Не. — Той поклати глава. — Предполагам, че го нараних лошо, но когато се върнах за тялото му, то беше изчезнало. Сигурно се е скрил някъде.

— Ти го захапа по врата — каза тя. — Видях те.

— Да. Нямах избор, иначе той щеше да те убие. Наранил ли е някой друг?

Клеъри прехапа устни. Усети вкуса на кръв, но това си беше стара кръв, от нападението на Хюго.

— Джейс — прошепна тя. — Ходж го повали в безсъзнание и го предаде на… на Валънтайн.

— На Валънтайн? — попита изненадано Люк. — Знаех, че Ходж е предал на Валънтайн Бокала на смъртните, но нямах представа, че…

— Откъде разбра? — започна Клеъри, но после си спомни. — Чул си ни като си говорехме с Ходж в уличката — рече тя. — Преди да го нападнеш.

— Нападнах го, както ти се изрази, защото беше на път да ти отсече главата — каза Люк, след което вдигна поглед, когато вратата на килията се отвори отново и вътре влезе висок мъж, последван от слабичка жена, толкова нежна, че приличаше на дете. И двамата бяха облечени с най-обикновени дрехи: джинси и памучни ризи, и двамата бяха с несресани, хвърчащи коси, само че жената беше руса, а мъжът — с прошарена черна коса. И двамата бяха младолики, без бръчки, но с уморени очи.

— Клеъри — каза Люк — запознай се с Първи и Втори, Гретел и Аларик.

Аларик наведе огромната си глава към нея.

— Вече сме се виждали.

Клеъри се втренчи тревожно.

— Познаваме ли се?

— От хотел „Дюмор“ — каза той. — Ти хвърли нож и го заби в ребрата ми.

Тя потърси опора в стената.

— Аз, ааа… съжалявам.

— Няма защо — каза той. — Беше отлично хвърляне. — Бръкна с ръка в джоба на ризата си и извади оттам камата на Джейс с мигащото червено око. Подаде й я. — Мисля, че това е твое.

Клеъри го погледна втренчено.

— Но…

— Не се тревожи — успокои я той. — Почистил съм камата.

Тя мълчаливо я пое. Люк се подсмихна под мустак.

— Между другото — каза той — нападението на „Дюмор“ май не беше планирано както трябва. Бях изпратил група от моите вълци да те наглеждат и да се намесят, ако изпаднеш в беда. Когато ти влезе в „Дюмор“…

— Ние с Джейс можехме да се справим и сами. — Клеъри пъхна камата в колана си.

Гретел я удостои с разбираща усмивка.

— За това ли ни повикахте, сър?

— Не — рече Люк. — Раната ми се отвори, а и Клеъри има някои наранявания, за които трябва да се погрижим. Ако може да донесете нещо…

Гретел наклони глава.

— Ей сега ще донеса аптечката — рече тя и излезе, а Аларик я последва като огромна сянка.

— Тя те нарече „сър“ — каза Клеъри, след като вратата на клетката се затвори след тях. — И какво имаше предвид, като каза Първи и Втори?

— По старшинство, след мен — каза бавно Люк. — Аз съм водачът на тази вълча глутница. Затова и Гретел ми казва „сър“. Повярвай ми, никак не ми беше лесно да я отуча от навика й да ме нарича „господарю“.