Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Хари вдишваше и издишваше в опит да не слуша променящите се звуци от двигателя. Защо страхът от смъртта се изостря с годините, не е ли редно да е обратното? Сигне Юл бе на седемдесет и девет години, вероятно е била изплашена до смърт. Откри я един от патрулите на крепостта „Акершхюс“. Получили обаждане в централата от известен милионер на пристана „Акер Брюге“, който не можел да заспи и им съобщил, че една от лампите на южния път е изгаснала. Дежурният изпратил един от патрулите. Хари го разпита два часа по-късно и той му описа как, когато се приближил, видял над лампата да лежи безжизнена жена и да закрива светлината. Първо я помислил за наркоманка, но я доближил и забелязал побелялата коса и старомодните дрехи, тогава разбрал, че става дума за старица. После се зачудил да не би да й е прилошало, но открил, че ръцете й са завързани. Едва когато съвсем се приближил до нея, видял зеещата дупка в палтото й.
— Гръбначният й стълб беше прекъснат — обясняваше той на Хари. — Мамка му, направо го видях.
После разказа как се подпрял с ръка на каменната стена и започнал да повръща. Едва по-късно, когато полицията дошла и преместила жената, за да се освети стената, разбрал какво е лепкавото нещо по ръката му. Показа на Хари ръката си, сякаш това бе от значение.
Групата на местопрестъплението бе дошла, а Вебер отиде до Хари, докато наблюдаваше Сигне Юл със сънени очи и каза, че тук не Господ е бил шибаният съдник, а човекът от долния етаж.
Единственият свидетел — пазачът — по онова време проверявал складовите бази. На път към източната част на улицата срещнал кола в три без петнадесет. Но понеже го заслепили с дългите фарове, не успял да види нито марката, нито цвета на колата.
Хари усети как пилотът даде газ. Представи си, че се опитва да набере височина, понеже командирът току-що е забелязал Алпите точно пред пилотската кабина. После самолетът на „Тиролиън Еър“ сякаш изгуби целия въздух под крилата си и Хари усети как стомахът му се качи чак до ушите. Неволно изстена, когато в следващия миг отново се втурнаха нагоре като гумена топка. Командирът се обади по високоговорителя и обясни нещо на немски и английски за турбуленцията.
Ауне му бе обърнал внимание, че ако човек няма способността да изпитва страх, вероятно няма да оцелее и един-единствен ден. Хари се вкопчи в ръкохватките и се опита да се утеши с тази мисъл.
Впрочем точно Ауне индиректно подтикна Хари да пътува с първия възможен полет до Виена. Хари му изложи новопоявилите се факти, а той веднага реагира, че сега решаващ фактор е времето.
— Ако става въпрос за сериен убиец, той е на път да загуби контрол — натърти Ауне. — Не като класическия сериен убиец със сексуални мотиви, който търси удовлетворение, но всеки път се разочарова и увеличава честотата само от фрустрация. Този убиец очевидно не се ръководи от сексуална мотивация, той има някакъв налудничав план и си е поставил за цел да го изпълни, а досега беше внимателен и се държеше рационално. Убийствата зачестиха и той поема значителни рискове, за да подчертае символичното в действията си — например убийството на крепостта „Акершхюс“, приличащо на екзекуция — това подсказва, че или се чувства непобедим, или е на път да изгуби контрол и навярно ще изпадне в психоза.
— Или пък продължава да се контролира напълно — предположи Халвуршен. — Досега не е сгафил. Все още нямаме никакви улики.
И за жалост Халвуршен бе много прав. Никакви улики.
Междувременно Мускен се появи. Вдигнал телефона в Драмен, когато Халвуршен му се обадил сутринта, за да провери, понеже според разузнавачите от него нямало и помен в Осло. Естествено, не можеха да знаят дали казва истината. Твърдял, че се прибрал в Драмен, след като затворили хиподрума „Бярке“ в десет и половина и бил у дома в единадесет и половина. Или пък се е прибрал в три и половина през нощта и така е имал време да застреля Сигне Юл.
Хари помоли Халвуршен да позвъни у съседите и да ги попита дали са чули, или видели кога се е прибрал Мускен, но не таеше особени надежди. И помоли Мьолер да говори с прокурора и да издейства заповед за обиск в двата му апартамента. Хари знаеше колко неясни са аргументите им и прокурорът с пълно право щеше да отговори, че би искал да види нещо, което поне да напомня на улика, за да им даде зелена светлина.
Никакви следи. Време беше да изпита паника.
Хари затвори очи. Все още виждаше лицето на Евен Юл — посивяло, дистанцирано. Седеше свит в креслото в къщата си с верижката на кучето в ръка.