Червеношийката

— Беатрис Хофман е жива — даде газ той, пресичайки натовареното кръстовище. — Живее в старчески дом на Мауербахщрасе. Намира се във високата част на Вийнервалд.

Турбодвигателят на БМВ-то радостно изхриптя. Жилищните блокове отстъпиха пред паянтови къщи, олющени стени, винарни, а после се появи зелената широколистна гора, където следобедната светлина танцуваше по листата на дърветата и създаваше вълшебно настроение, когато профучаваха през алеи от бук и кестени.

Медицинската сестра ги заведе в голяма градина.

Беатрис Хофман седеше на пейка в сянката на величествен чворест дъб. Над дребничкото й сбръчкано лице се мъдреше сламена шапка. Фриц я заговори на немски и й обясни защо идват при нея.

Старицата кимна и се усмихна.

— На деветдесет години съм — потрепери гласът й. — И все още се просълзявам, като се сетя за Fraulein Хелена.

— Жива ли е? — попита Хари на своя детски немски. Знаете ли къде е?

— Какво казва той? — попита тя с ръка зад ухото и Фриц й обясни.

— Да — кимна тя. — Да, знам къде е Хелена. Тя е там горе.

И тя посочи короната на дървото.

Ясно, помисли си Хари. Старческо слабоумие. Но старицата не бе приключила:

— При Свети Петър. Ланг бяха добри католици, но Хелена бе ангелът в семейството. Както ви казах, очите ми се насълзяват, като мисля за нея.

— Помните ли Гюдбран Юхансен? — попита Хари.

— Урия ли — уточни Беатрис. — Виждала съм го само веднъж. Хубав и чаровен млад мъж, но болен, за съжаление. Кой би предположил, че такова учтиво и мило момче е способно на убийство? Чувствата им бяха прекалено силни, да, така беше и за Хелена, тя никога не преодоля загубата му, бедничката. Полицията така и не го залови и макар че не обвиниха Хелена в нищо, Андре Брокхард накара управата на болницата да я изгонят от „Рудолф II“. Тя се премести в града и работеше като доброволка при архиепископа, докато немотията в семейството й не я принуди да си намери по-добре платена работа. Затова отвори шивашки цех. В продължение на две години нае четиринадесет жени които шиеха за нея на пълно работно време. Освободиха баща й от затвора, но след скандала с онези еврейски банкери той не си намери работа. Госпожа Ланг най-трудно се примири с банкрута на семейството. Почина след дълго боледуване през 1953-а, а господин Ланг загина същата есен в автомобилна катастрофа. Хелена продаде шивачницата през 1955-а и без да се обади на никого, напусна страната. Помня точно деня. Петнадесети май — денят на освобождението на Австрия.

Фриц забеляза въпросителното изражение на Хари и му обясни:

— Австрия е малко по-особена. Тук не празнуваме деня на капитулацията на Хитлер, а деня, в който съюзниците са се изтеглили от страната.

Беатрис разказа как е разбрала за смъртта на Хелена.