Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Олег изсумтя, без да го погледне.
— Забравих, че децата не схващат иронията — обърна се Хари към Ракел.
— Къде беше? — попита Олег.
— Къде съм бил ли? — Хари се учуди малко, забелязвайки укорителната физиономия на Олег. — Какво искаш да кажеш?
Олег вдигна рамене.
— Кафе? — попита Ракел.
Хари кимна. Олег и Хари седяха мълчаливо и гледаха невероятното пътуване на антилопата гну през пустинята Калахари, докато Ракел трополеше в кухнята. Мина доста време, докато завърши пътуването и докато стане кафето.
— Петдесет и шест хиляди — обади се накрая Олег.
— Лъжеш — усъмни се Хари.
— Бих рекордите на всички времена!
— Тичай да донесеш играта.
Олег скочи и изчезна от хола, а Ракел влезе с кафето и седна срещу Хари. Той издърпа дистанционното и намали звука от трополящите копита. Накрая Ракел наруши мълчанието:
— Какво ще правиш на Седемнадесети май98 тази година?
— Дежурен съм. Но ако намекваш, че ме каниш някъде, ще преобърна света…
Тя се засмя и махна с ръка.
— Извинявай, просто поддържам разговора. Хайде да говорим за нещо друго.
— Разбрах, че си болна? — попита Хари.
— Дълга история.
— Имаш доста такива в архива.
— Защо се върна? — попита тя.
— Заради Бранхауг. С когото по странно стечение на обстоятелствата разговарях точно тук.
— Да, животът е пълен с абсурдни съвпадения — съгласи се Ракел.
— Толкова абсурдни, че да не можеш да ги пропуснеш и в измислена история.
— Не знаеш всичко, Хари.
— Какво имаш предвид?
Тя само въздъхна и разбърка чая си.
— Какво значи това? Да не би цялото семейство да разговаря с кодирани съобщения тази вечер?
Тя се опита да се засмее, но смехът премина в хълцане. Пролетна настинка, помисли си Хари.
— Да… ами…
Тя се опита да започне изречението още няколко пъти, но все не успяваше да го довърши. Лъжичката в ръката й продължаваше да разбърква чая. Над рамото й Хари зърна как един крокодил бавно и безмилостно издърпва в реката антилопа гну.
— Чувствах се ужасно — прошепна тя. — И ми беше мъчно за теб.
Обърна се към Хари и едва сега той видя, че тя плаче. Сълзите й се стичаха по бузите и се събираха под брадичката. Тя не се опитваше да ги спре.
— Ами… — поде Хари и това бе всичко, което успя да промълви, преди да се озоват в обятията си. Вкопчиха се един в друг като в спасителен пояс. Хари трепереше. Поне това помисли си той. И това стига. Да я прегръщам така.
— Мамо! — долетя от втория етаж. — Къде ми е играта?
— В едно от чекмеджетата на скрина — отвърна Ракел с треперещ глас. — Почни от най-горното.
— Целуни ме — прошепна тя на Хари.
— Но Олег може…
— Играта не е в скрина.
Олег слезе по стълбата — най-накрая намерил играта в кутията с играчки — и първоначално не долови настроението в стаята. Започна да се присмива на Хари, който угрижено замънка, като видя новия брой точки на играта. Но точно когато Хари се залови да играе с надеждата да счупи рекорда, се чу гласът на Олег:
— Защо имате такива странни физиономии?
Хари погледна Ракел, която едва успяваше да задържи сериозното си изражение.
— Понеже ни е много хубаво заедно — обясни Хари и се отърва от три реда с тънка, продълговата част в най-десния ъгъл. — А този твой рекорд няма да издържи дълго, слабак такъв.
Олег се засмя и тупна Хари по рамото.
— Нямаш шанс. Ти си слабак.
Осемдесет и трета глава
Хари влезе в апартамента си малко след полунощ и видя, че червеното око на телефонния секретар мига. Не се чувстваше като слабак. Сложи Олег да спи, а той и Ракел пиха чай и тя му обеща някой ден да му разкаже дълга история. Когато не е толкова изморена. Хари й каза, че й е нужна почивка, и тя се съгласи.
— Можем да заминем нанякъде тримата — предложи той. — Като приключа със случая.
Тя го погали по главата.
— Не се шегувай с тези неща, Хуле.
— Кой се шегува?
— Все пак нямам сили да говоря за това сега. Прибирай се у дома си, Хуле.
В коридора се целуваха малко повече и Хари още усещаше вкуса й по устните си.
Изшляпа в хола по чорапи и без да пуска осветлението, включи телефонния секретар. Гласът на Синдре Фауке изпълни тъмнината:
98
Седемнадесети май е националният празник на Норвегия. На този ден през 1914 година тя става независима държава. — Б.пр.