Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Червеношийката
Червеношийката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червеношийката

Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:

Интересните книги си приличат по това, че не си приличат. Техните автори също. Това важи в пълна сила за романа „Червеношийката“ и за Ю Несбьо.
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 174
Перейти на страницу:

— Обажда се Фауке. Мислих доста. Ако Даниел Гюдесон не е само призрак, само един-единствен човек на този свят може да разкрие загадката. И това е мъжът, стоял на пост заедно с него в навечерието на онази нова година, когато Даниел вероятно уж беше застрелян. Гюдбран Юхансен. Трябва да откриеш Гюдбран Юхансен, Хуле.

После чу как той затваря слушалката, нещо изписука и Хари зачака щракването, но вместо него прозвуча ново съобщение:

— Халвуршен се обажда. Часът е единадесет и половина. Току-що ми звъннаха разузнавачите. Чакали дълго пред апартамента на Мускен, но той не се прибрал. Затова се опитали да го намерят в Драмен, само за да проверят дали ще вдигне телефона. Но и там не отговорил. Едно от момчетата се качило до квартала Бярке, обаче хиподрумът бил вече заключен и светлините били изгасени. Затова ги помолих да се въоръжат с търпение и изпратих описание на колата на Мускен по полицейското радио. Само за твоя информация. Ще се видим утре.

Ново писукане. Още едно съобщение. Нов рекорд на телефонния секретар на Хари.

— Пак се обажда Халвуршен. Почвам да изкуфявам, съвсем забравих другото нещо. Изглежда най-после ни провървя. Архивът на есесовците в Кьолн не разполага с никакви данни нито за Гюдесон, нито за Юхансен. Насочиха ме да се обадя в централния им архив в Берлин. Там попаднах на боботещ бас, който ме информира, че в редовната немска армия е имало изключително малко на брой норвежци. Но след като му обясних какъв е случаят обеща все пак да провери. След известно време наистина се обади. Както и очаквал, не открил нищо за Даниел Гюдесон. Но намерил копия от някакви документи за Гюдбран Юхансен, със сигурност норвежец. От тях ставало ясно, че през 1944 година Юхансен е прехвърлен от Вермахта към есесовците. И на документите имало забележка, че оригиналите са изпратени в Осло през лятото на 1944 година, което според нашия човек в Берлин можело само да означава, че Юхансен е командирован там. Открил и кореспонденция с лекар, подписал болничните листове на Юхансен. Във Виена.

Хари седна на единствения стол в стаята.

— Името на доктора е Кристофър Брокхард от болницата „Рудолф II“. Свързах се с полицията във Виена и се оказа, че болницата все още функционира. Даже ми дадоха имената и телефонните номера на двайсетина живи хора, работили там през войната.

Тевтонците разбират от архиви, помисли си Хари.

— И започнах да звъня. Мамка му, толкова зле съм с немския!

Смехът на Халвуршен изпращя в колоната.

— Свързах се с осмина души и едва тогава открих медицинска сестра, която се сети за Гюдбран Юхансен. Жена на 75 години. Помнела го много ясно. Утре ще ти дам номера и адреса й. Името й впрочем е Майер. Хелена Майер.

Последва леко прашене и изписукване. После звукът от спирането на касетофона.

Хари сънува Ракел: как лицето й се гушеше във врата му, силните й ръце, фигурките от „Тетрис“-а, които не спираха да падат. Но посред нощ го събуди гласът на Синдре Фауке. Хари дори се взря в мрака с надеждата да различи очертанията на човешко тяло:

— Трябва да откриеш Гюдбран Юхансен.

Осемдесет и четвърта глава

Крепостта „Акершхюс“, 13 май 2000 г.

В два и половина през нощта старецът бе паркирал колата до нисък склад за стоки в близка до крепостта улица. По-рано това бе оживена пътна артерия в Осло, но след като построиха тунела за автомобили, тя се превърна в еднопосочна и по нея минаваха с колите си само през деня най-вече хора, работещи на пристанището. И клиенти на проститутките, които търсеха някое необезпокоявано местенце за „сеанса“. Между шосето и водата имаше само няколко складови бази, а от другата страна се издигаше западната страна на крепостта „Акершхюс“.

Ако някой обаче наблюдаваше със светещ далекоглед от пристана „Акер Брюге“, сигурно щеше да забележи същото като стареца: гърба на сив костюм, подскачащ всеки път, когато мъжът в него раздвижваше хълбоци, и лицето на силно гримирана и поне толкова пияна жена, която позволява да я чукат на западната стена на крепостта, точно под оръдията. От двете страни на съвкупяващите се лампи осветяваха каменната стена и зида над тях.

Knegs wehrmachtsgefängnis „Акершхюс“99. Тази вечер вътрешната част на крепостта бе затворена, а дори и да бе успял да се промъкне там, имаше твърде голяма опасност да го открият на самото място на екзекуцията.

Никой не знаеше колко души са разстреляни там през войната, но имаше паметна плоча на падналите в съпротивата норвежци. Старецът знаеше, че поне един от тях е обикновен престъпник, заслужил наказанието си, откъдето и да го погледне човек. И точно тук разстреляха Видкюн Квислинг и другите, получили смъртни присъди на процеса за възмездие. Квислинг седеше на барутната кула. Старецът често се бе чудил дали затова книгата е озаглавена точно така, онази, в която писателят описва подробно различни методи на екзекуция през вековете100. Дали описанието на екзекуцията с аркебуз, тоест разстрел от отряд, всъщност не е описание на екзекуцията на Видкюн Квислинг, тогавашния норвежки министър-председател, през октомври 1945 година, когато изведоха предателя на това място, за да надупчат тялото му с куршуми? Дали наистина, както разказваше писателят, са нахлузили покривало на главата му и са закрепили бяло парче плат над сърцето му като знак за център на мишената? Дали са извикали четири пъти командата, преди изстрелите да прозвучат? И толкова неточно ли са стреляли тези умели войници, та лекарят е бил принуден да проверява със стетоскоп и е повтарял, че осъденият на смърт трябва да бъде екзекутиран отново — и така стреляли четири или пет пъти и смъртта настъпила вследствие от кървенето на многото повърхностни рани?

вернуться

99

По време на Втората световна война „Акершхюс“ е била затвор на Вермахта. — Б.пр.

вернуться

100

Става дума за книгата „История на зверствата“ от Йенс Бьорнебу, в която той описва начините на екзекуция от древността до наши дни. — Б.пр.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)