Съдбовният кораб [bg]

Мъжът с рижавата брада от Трите кораба заговори:

— Всички действия на бингтаунския съвет са били тайна за нас.

Кефрия го погледна озадачено.

— Винаги е било така. Търговските работи са за Търговците — обясни тя просто.

Червендалестото му лице стана по-ярко.

— Но вие твърдите, че управлението на целия град е работа на Търговците. Именно това изтласква хората от Трите кораба към периферията и ни задържа там. — Той поклати глава. — Ако ни искате на ваша страна, тогава трябва да ни приемете сред вас. Не отвъд стена или на каишка.

Тя се взираше неразбиращо в него. Дълбоко безпокойство се надигаше в нея. Бингтаун, който познаваше, се рушеше и изглежда, присъстващите в стаята бяха решени да забързат процеса. Да не би майка ѝ и Яни Купрус да се бяха побъркали? Нима щяха да спасят Бингтаун, като го разрушат? Наистина ли обмисляха да поделят властта с бивши роби и рибари?

Яни Купрус заговори тихо.

— Знам, че приятелката ми Роника Вестрит споделя чувствата ви. Тя ми каза, че хората в Бингтаун, които имат сходни цели, трябва да се съюзят, независимо дали са Търговци, или не. — Тя спря и завъртя забуленото си лице, така че да огледа всички присъстващи на масата. — С голямо уважение към тук присъстващите и към възгледите на скъпи приятели, но не зная дали подобно нещо е възможно. Връзките между бингтаунските и Дъждовните Търговци са стари и подсигурени с кръв. — Нова пауза. Раменете ѝ се повдигнаха и смъкнаха в красноречиво свиване. — Как бихме могли да предложим тази преданост на други? Бихме ли могли да настояваме за такава в замяна? Вашите групи склонни ли са да изковат толкова здрава връзка и да се придържат към нея както ние досега, и не само да обвържат себе си, но и децата на децата на децата си?

— Зависи. — Спарс Келтър, сети се изведнъж Кефрия, бе името на брадатия мъж. Той погледна към робите на масата сякаш вече бяха обсъждали този въпрос. — Ние също ще отправим искания в замяна на нашата преданост. Ще взема направо да ги изложа. Те са прости и можете да кажете да или не. Ако отговорът ви е не, няма смисъл да хабя риболовния прилив тук.

Кефрия изведнъж си спомни собствения си баща и нежеланието му да хаби време с префърцунени думи.

Келтър почака и след като никой не му възрази, заговори:

— Земя за всички. Човек трябва да притежава земята, на която е домът му, и не говоря за парче от плажа, едва отбягващо досега на прилива. Народът на Трите кораба е морски народ. Не искаме нищо повече от място, достатъчно за прилична къща, малко земя, където някоя кокошка да има да дращи, да расте зеленина и да поправяме мрежите си. Но онези, които имат предпочитания към земеделие или животни, ще имат нужда от повече.

Погледът му продължаваше да обхожда събралите се, за да види как ще се възприеме казаното, когато една Татуирана жена проговори: