Крахът на титаните [bg]

I

Катерина не можеше да си намери място от безпокойство. Когато афишите за мобилизацията плъзнаха по цял Петербург, тя се затвори в стаята на Григорий и зарида, прокарвайки разсеяно пръсти през дългите си светли коси.

— Какво ще правя, какво ще правя?

На Григорий му се прищя да я вземе в прегръдките си, да пресуши с целувки сълзите й и да обещае, че никога няма да я напусне. Но той не можеше да даде подобно обещание, а и тя обичаше брат му.

Григорий беше отбил военната си служба и затова беше в запаса, на теория готов за битка. Всъщност по-голямата част от обучението му се състоеше от маршове и строене на пътища. При все това, очакваше да е сред първите повикани.

„Тази война беше глупава и безсмислена като всичко останало, което цар Николай вършеше“, мислеше си ядно Григорий. Станало убийство в Босна и месец по-късно Русия е във война с Германия! Хиляди работници и селяни щяха да загинат и от двете страни и нищо нямаше да се постигне. За Григорий и всичките му познати това доказваше, че руската аристокрация е твърде глупава, та да управлява.

Дори да оцелееше, войната щеше да съсипе плановете му. Спестяваше за нов билет до Америка. Със заплатата му от фабриката това щеше да стане за две-три години, но с военната му надница — кажи-речи никога. Колко години още трябваше да страда под несправедливото и жестоко управление на царя?

Тревожеше се за Катерина дори повече, отколкото за себе си. Какво щеше да прави тя, ако той замине на война? Тя делеше стая с още три момичета в пансиона и работеше в завода на Путилов пълнеше кутии с патрони за пушки. Но трябваше да спре работа, когато се роди бебето, поне за малко. Кой щеше да се грижи за нея и детето й без Григорий? Щеше да се отчае, а той знаеше какво правят отчаяните за пари провинциални момичета в Петербург.

Не го повикаха обаче нито първия ден, нито през първата седмица. Според вестниците, два и половина милиона запасняци са били мобилизирани в последния ден на юли, но това беше просто вестникарска история. Невъзможно бе толкова мъже да бъдат събрани, облечени и натоварени на влаковете само за ден или дори за месец. Привикваха ги на групи, някои по-рано, други по-късно.

Докато се изтъркулваха първите горещи дни на август, Григорий почна да мисли, че са го забравили. Възможността бе изкусителна. Армията беше една от най-зле управляваните институции в една безнадеждно неорганизирана страна и вероятно хиляди мъже щяха да бъдат пропуснати просто заради некомпетентност.