![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Прието — каза Лиса Лам, която изглеждаше явно доволна.
— Точно така — каза Бекстрьом. — Ако човек иска да си разбърка един омлет, трябва да счупи някое и друго яйце.
„Трябва да се обадя на моя репортер, за да направи малко хубави снимки от домашното посещение, за предпочитане с двореца «Дротнингхолм» на заден план. Това определено е шестцифрова новина“, помисли си той. Най-добрият приятел на краля…
92
„Остава да се реши един практически проблем — мислеше си Бекстрьом в момента, в който влезе в своята стая и затвори врата след себе си. — Онзи придворен кавал да не вземе да се разбъбри за Пинокио и неговия дълъг нос. Най-простото решение би било аз лично да проведа разпита с него и да говорим за всичко друго, но не и за това. И да го накарам да се насере от страх. Така ще трябва да стане“, помисли си Бекстрьом и в същия миг на вратата му се почука.
— Какво мога да направя за вас, Росита? — попита Бекстрьом. „Не е добре. Почти зловеща“, рече си Бекстрьом. Тя обикновено изглеждаше като проливен дъжд, но сега му се струваше малко възбудена. За съжаление, по хубавия начин.
— Въпросът е по-скоро какво аз мога да направя за вас — отвърна Росита Андершон-Триг, усмихна се и размаха портрета по описание на Гарсия Гомес.
— Нека да позная — каза Бекстрьом, потъна в стола си и сключи ръце на стомаха си. — Прекарали сте сутринта в показване на портрета по описание на Анхел Гарсия Гомес на другарите си от отдела за хамстери и зайци в центъра.
— Да — каза Росита Андершон-Триг. — От къде знаете…
— Защото от досието му се вижда, че е заподозрян за организиране на така наречените борби с кучета, та си мисля, че това ви е привлякло вниманието.
— А, добре тогава. Значи, разбирате защо исках да говоря с нашите колеги от „Защита на животните“.
— Проблемът е, че можеше да зарежете всичко това — каза Бекстрьом и се усмихна приветливо. — Тази подробност всъщност я изяснихме съвсем сами още миналата седмица. По време на отсъствието ви, ако трябва да бъда по-конкретен.
— Бях си взела компенсация — засегна се Андершон-Триг. — Затова отсъствах.
— Пет пари не давам — отвърна Бекстрьом. — Освен това предполагам, че ще се погрижите полицейският отдел „приятели на животните“ да държи лапите си надалеч от моето разследване на убийството.
— Чисто формално няма никакви пречки те да започнат свое собствено разследване с оглед на грубото посегателство на животно, в което има основание да бъде заподозрян Гарсия Гомес — запротестира Андершон-Триг.
— Глупости — каза Бекстрьом. — Само да смеят да си го помислят и ще се погрижа да изпратя и тях, и вас на едно хубаво обезпаразитяване.
— Сега определено ще про…
— Още не съм свършил — прекъсна я Бекстрьом и вдигна ръка. — Онази работа, като полицай по животните, можете да я забравите, ако не правите каквото ви казвам. Вместо нея има три възможности, от които ще можете да избирате. И то без много разтакаване, защото иначе сам ще уредя тази подробност.
— Как така три възможности? Какви са те? — попита Росита Андершон-Триг.
— Или да помагате на момчетата долу в гаража да мият служебните ни коли, или да започнете работа в „Загубени вещи“ в Кунгсхолмен. Или в служба „Паркинги и гаражи“ във Вестерберга. Избирайте сама — каза Бекстрьом, броейки на пръсти до три.
„Очевидно предпочита да изчака с това решение“, помисли си Бекстрьом, защото Росита Андершон-Триг само се завъртя на пета, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си. Вероятно се беше сблъскала с посетител номер две, ако се съди по следващото почукване.
— Влизай — изрева Бекстрьом. „Край нямат“, помисли си той.
93
Веднага щом понеделнишното съвещание на следствената група свърши, Аника Карлсон се срещна с комисар Тойвонен, началник на криминалния отдел във Вестерурт, който беше също така прекият началник на Бекстрьом.
— Заповядай, седни, Аника — покани я Тойвонен. — Разказвай. Какво е измислил онзи дебеланко този път?
Освен че се държал както обикновено, не изглежда да е измислил нищо кой знае какво, според Аника Карлсон. Даже нещата стояха така, че той, по някакъв мистериозен начин, без нито тя, нито някой от останалите да разбират какво става в действителност, той беше този, който дърпаше разследването напред.
— Значи, ти всъщност дойде тук, за да предложиш той да получи големия полицейски златен медал — измърмори Тойвонен. — Спомням си, за съжаление, прекалено добре последния път, когато този въпрос стоеше на дневен ред. Спомням си също, че всичко приключи, като областният началник на полицията му подари една кристална ваза.