![Абсолютен контрол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/8/absolyuten-kontrol-bg-download.jpg)
Абсолютен контрол [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542817741
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:
- Радвам се, че ви харесва - каза Мери.
- Мога да разпозная качеството - кимна Ал, надраска някакво число в бележника си и го обърна към нея.
- Мисля, че може да направите и по-добро предложение.
- Тридесет цента за долар е щедра оферта. Но като имаме предвид марката, бих могъл да я повиша малко. Ако се интересувате от продажба, ще ви дам по-привлекателна сума.
- Не, само заем.
Ал взе часовника и го вдигна, за да го огледа отново, както ценител на виното би се взирал в чаша бордо.
- Изключителен е.
- Беше на един приятел.
- Съжалявам - каза Ал.
- Няма защо, беше гадняр.
Ал върна часовника в кутийката, зачеркна първата сума и написа нова.
- Това е най-доброто ми предложение.
Мери откъсна листчето.
- Съгласна.
- Попълнете документите, а аз ще отида до касата и ще ви издам чек.
- Бих предпочела пари в брой.
Ал я изгледа изненадано и поглади брадата си.
- Цялата сума?
Мери кимна.
- В наши дни човек не може да има доверие на банките.
Ал я покани в личния си кабинет. Попълването на документите отне няколко минути и още толкова за обработката им. Условията бяха достатъчно ясни. Часовникът беше залог срещу заем. Имаше шестдесет дни, за да върне цялата сума с годишна лихва от двадесет и два процента и половина. Не беше кожодерство, но почти.
В кабинета влезе някаква жена и остави кафяв плик на бюрото. Ал изсипа съдържанието му - стегнати пачки банкноти по сто долара, все още с бандерола от банката. Той преброи внимателно парите и ги подреди на ветрила от по десет хиляди долара.
- Десет... двадесет... тридесет... тридесет и шест хиляди долара.
Мери кимна одобрително, Ал събра парите ловко като крупие, което подрежда колода карти, и ги сложи в по-малък и по- дискретен плик. Тя го пусна в чантата си и почувства кратко облекчение. Парите не бяха нейни. Часовникът принадлежеше на семейството на Хал Старк и щеше да ги върне веднага щом се прибереше с Джеси у дома, а Танк публикуваше статията си.
Дано някак си дотогава успее да си върне спестяванията, помоли се тя.
- Мога ли да ви помогна с нещо друго? - попита Ал, когато се върнаха в залата.
Мери отиде спокойно до една близка витрина. В нея нямаше огърлици, обици, гривни или часовници.
- Да - каза тя и посочи предмета, привлякъл вниманието й. - Бих искала ето това. Продавате го, нали?
89
Танк издърпа листа А4 от старата си пишеща машина „Ъндърууд“ и прочете последния абзац на материала си.
„Суперкомпютърът „Титан“, разработен от Джон Мериуедър и усъвършенстван от Йън Принс, е ключов фактор в системата за наблюдение от ново поколение на Агенцията за национална сигурност и ще може да дешифрира дори най-строго криптираните съобщения на съюзници и врагове. Данните, осигурени от инженерите на УАН, показват, че „задните вратички“, вградени в „Титан“ (а и в почти всички други устройства, произведени от „УАН Технолоджис“), осигуряват на всеки с точния код на паролата неограничен достъп до съобщенията и до цялата информация, минаваща през компютъра. До този момент от ФБР и „УАН Технолоджис“ не са върнали обажданията за коментар.“
Той взе химикал и написа „30“ в долната част на листа - стар вестникарски жаргон за „Край. Да се прати за набиране“.
Той се изправи със стон и отиде до мивката. Не беше предполагал, че рана от куршум, който просто беше минал през мускулите и тлъстините, може да боли толкова. Не само раната, цялото му тяло тръпнеше и се тресеше, сякаш наистина се беше блъснал с колата, както беше разказал на Ал Солетано. Изпи чаша вода, но тя само го освежи за малко, не го накара да се почувства по-добре.
Той се облегна на плота и погледна към старата машина „Ъндърууд“ в другия край на стаята. Беше тежка, неудобна, можеше да ти докара артрит на пръстите от силното удряне по клавишите, истинска реликва. Напомняше му за някого, когото познаваше.
Той се върна при бюрото и събра листовете. Статията беше около две хиляди думи и твърдеше, че Йън Принс беше ръководил кампания по изнудване и заплашване на акционерите в „Мериуедър Системс“, за да ги убеди да гласуват за продажба на компанията на „УАН Технолоджис“. Освен това той стоеше и зад хакването на мейнфрейма на ФБР във Вашингтон, довело до кражбата на над хиляда поверителни файла, и беше платил десет милиона долара на Едуард Мейсън. Всичко това беше част от плана му де факто да завладее „Центъра за данни Юта“ на АНС и да установи абсолютен контрол над него.