Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Да. Но може би, както каза Грис, той може да докаже, че не е видял Бонафе. Най-добре за всички ще бъде, ако той обясни всичко. За вас, за мен и за него.
Тя поклати глава и каза:
— Трябва да говоря с дон Приамо преди полицията.
После отиде до прозореца и се облегна на перваза, загледана в двора.
— Аз също — каза Кварт и се приближи. — Ще бъде по-добре, ако отиде в полицията, заедно с мен и адвоката, когото повиках от Мадрид. — Той погледна часовника си. — И който вече трябва да е с Грис в полицейското управление.
— Тя никога няма да обвини дон Приамо.
— Разбира се.
Макарена се обърна към Кварт с тревога в очите.
— Ще го арестуват, нали?
Беше абсурдно да ревнуваш от дребния, рошав свещеник, но Кварт не можеше да отрече, че прави точно това.
— Не знам — отвърна той. Долу, в люлеещия се стол до фонтана, забравила за всичко на света, Крус Брунер си вееше с ветрилото и кротко четеше. — Но от това, което видях в църквата, се боя, че ще е така.
— Вие мислите, че той го е направил, нали? — Макарена изглеждаше много тъжна, докато гледаше майка си. — Въпреки че не е изчезнал по свое желание, все още вярвате, че е той.
— Още не вярвам в нищо — отсече Кварт. — Това не е моя работа. — Помисли за човека, който протегнал ръка към Свещения кивот и го докоснал. Господ му се разгневил и го поразил заради прегрешението. И той умрял до кивота.
Макарена мачкаше незапалената цигара между пръстите си и парченца тютюн падаха в краката й.
— Дон Приамо не е убиец.
Кварт премълча. Мислеше си за Онорато Бонафе, мъртъв в изповедалнята, поразен от неумолимия гняв на Всемогъщия. Той можеше да си представи отец Феро като убиец.
Единадесет без четвърт. Облегнат на уличния стълб до моста на Триана, Перехил чу ударите на часовника, докато наблюдаваше блестящите отражения в черните води на реката. Фаровете на колите, пресичащи моста, се плъзгаха по железните перила, над арките и каменните колони, надолу по парапетите на градините и терасите, които се издигаха от булевард „Кристобал Колон“ до Маестранса. Но под моста цареше тишина.
Той тръгна по еспланадата под моста към стария кей на Аренал. Бризът от Санлукар подухна, набръчка леко тъмната повърхност на Гуадалкивир и повдигна духа на телохранителя. След силните емоции през последните няколко часа, нещата се връщаха към обичайния си ход. Дори язвата му го отпускаше. Срещата беше в единадесет часа до лодката, където дон Ибраим и колегите му щяха да чакат. Гавира беше дал на Перехил пълни инструкции, така че да няма грешка. Дамата и високият свещеник щяха да дойдат, за да приберат отец Феро и работата на Перехил беше само да се увери, че всичко ще мине гладко. Енорийският свещеник трябваше да бъде свален от лодката и предаването му щеше да стане в един от старите складове на кея. Перехил носеше ключа от склада в джоба си. Колкото до парите за тримата съдружници, помощникът беше имал сериозен проблем да убеди шефа си да плати; но спешността на случая и желанието на банкера да се отърве от енорийския свещеник подпомогнаха нещата. Перехил нежно се потупа по корема — носеше четири и половина милиона в банкноти от по десет хиляди, скрити под ризата, затъкнати под колана на шортите му. Имаше още петстотин хиляди вкъщи, които получи от шефа си в последната минута под предлог на жизненоважни за успешното приключване на операцията разходи. С всички тези пари у себе си, той вървеше вдървено, сякаш носеше корсет.
Започна да си подсвирква оптимистично. Мястото беше пусто, с изключение на неколцина рибари и влюбените двойки. Перехил слушаше с наслада квакането на жабите в тръстиките. Луната изгряваше над Триана и светът беше прекрасен. Единадесет без пет. Той ускори крачка. Умираше да приключи с тази работа, за да отиде направо в казиното и да види какво може да направи с половин милион. Като задели двадесет и пет хиляди за срещата с Долорес ла Негра.
— О, Перехил, каква изненада.
Той замръзна. Две фигури се изправиха от каменната пейка, край която минаваше. Едната беше висока, слаба и заплашителна — Майрена Циганинът. Другата беше стройна, елегантна и се движеше грациозно като танцьор — Пилето Муелас. Луната се скри зад облак или може би очите на Перехил се замъглиха. Язвата го прониза и краката му се подкосиха.
— Виж коя дата сме днес — каза Перехил със слаб хленчещ глас. — Имам още един ден.
Двете сенки се приближиха. Цигарите им просветваха, едната по-високо от другата.
— Не си го сметнал правилно — каза Майрена Циганинът. — Имаш още един час. Четвъртък започва точно в полунощ. — Той запали клечка и пламъкът освети чуканчето на малкия му пръст. — Час и пет минути.