Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Знае, че ще му се противопоставя.

Айдахо въздъхна и се обърна към сводестия портал, през който се влизаше във всекидневните помещения. Монео бе подменил леките мебели с по-стабилни, някои, от които бяха принадлежали на свободните, преди да бъдат подбрани от складовите помещения на Музея.

Музей на свободните!

Той плюна и с ядна стъпка мина през портала. Но само след две крачки в стаята спря, смаян от видяното. Меката светлина от северните прозорци очертаваше Хви Нории, седнала на ниския чаталообразен диван. Беше облечена в искряща синя рокля, чиито дипли открояваха тялото й. Тревожно погледна към него при влизането му.

— Благодаря на боговете, че си невредим!

Айдахо се озърна назад към вратата с топковата дръжка, отваряща се чрез специално подбран натиск. После изпитателно се взря в Нории. Само неколцина опитни и верни гвардейки знаеха как да действат с ключалката.

Хви се усмихна на стъписването му.

— Ние, иксианците, изработихме механизма — каза тя.

Внезапно усети страх заради нея.

— Какво правиш тук?

— Трябва да поговорим.

— За какво?

— Дънкан… — тя поклати глава. — За нас.

— Значи, предупредили са те.

— Казаха ми да те отблъсна.

— Монео те е пратил!

— Две гвардейки са те чули в столовата. Те ме доведоха. Мислят, че те грози голяма опасност.

— Затова ли си тук?

Хви грациозно се изправи, което му напомни за Литовата баба лейди Джесика — същото плавно движение на мускулите и красота във всеки жест. Осъзнатото го стъписа:

— Ти си бин-джезъритка…

— Не! Имах учители и оттам, но не съм от „Бин Джезърит“. Съмненията продължаваха да терзаят съзнанието му. Докъде се простираше предаността към владетеля в Империята на Лито? И какво би могъл да знае един гола за подобни неща? Промените, настъпили след последния ми живот…

— Предполагам, че все още си обикновена иксианка — каза той.

— Дънкан, моля те да не ми се подиграваш.

— Какво си всъщност?

— Аз съм невестата, определена за Бог-Императора.

— И ще му служиш вярно!

— Безусловно.

— Тогава няма за какво да разговаряме.

— С изключение на нещото между нас.

Той се окашля и попита:

— Какво нещо?

— Привличането — тя вдигна ръка, за да пресече думите му — Искам да ме вземеш в обятията си, за да намеря там любов и подслон, защото знам, че ги има. И ти искаш същото.

Айдахо не показа с нищо чувствата си.

— Бог-Императора го забранява!

— Но аз съм тук — тя направи две крачки към него, роклята й се разсипа на вълни около тялото.

— Хви… — опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. — По-добре си върви.

— Благоразумно е, но не е най-доброто — отвърна тя.

— Ако разбере, че си била тук…

— Не мога да те оставя ей-така — младата жена отново спря с вдигната ръка думите му. — Създадена съм само с едно предназначение.