Кучетата на войната

Когато всичко беше на борда, митничарят подпечата митническата декларация. Валденберг каза на Семлер нещо на немски и той го преведе. Обясни на спедитора, че капитанът има нужда от смазочно масло за двигателите. Било поръчано в Генуа, но не било достатъчно навреме.

Спедиторът си записа.

— Колко ви трябва?

— Пет варела — каза Семлер.

Валденберг не разбираше френски.

— За какво ви е толкова много? — попита спедиторът.

Семлер се засмя.

— Това корито гълта почти толкова масло, колкото и нафта. Освен това искаме да заредим повече, за да ни изкара по-дълго време.

— Кога го искате? — попита французинът.

— Към пет часа добре ли е? — попита Семлер.

— Хайде да бъде в шест — каза спедиторът и записа в бележника си количеството, марката и часа на доставяне.

После погледна към митничаря. Служителят му кимна. Новата поръчка не го заинтригува и той се отдалечи. Не след дълго спедиторът се качи на колата си и си замина, следван от двете камионетки.

В пет часа Семлер слезе от „Тоскана“, отиде в едно кафене при вълнолома, позвъни в спедиторската фирма и отмени поръчката. Каза, че капитанът е открил един пълен варел в дъното на трюма и скоро няма да му трябва масло. Спедиторът не остана особено доволен, но прие отказа.

В шест часа една камионетка бавно се приближи по кея и спря пред „Тоскана“. Караше я Жан-Баптист Лангароти, облечен в яркозелен гащеризон с надпис „Кастрол“ на гърба.

Той отвори задните врати и внимателно спусна варелите по дъската, която предварително бе опрял на задното стъпало. Митничарят надникна през прозореца на кантората си.

Валденберг улови погледа му и махна с ръка. Посочи първо варелите и после кораба.

— Може ли? — извика той и добави с ужасно произношение: — Ca va?34

Митничарят кимна и се оттегли да отметне стоката в папката си. По заповед на Валденберг двамата италианци мушнаха по една шина под всеки варел и кранът започна да ги качва на борда. Докато минаваха над парапета, Семлер ги прикрепяше с особено усърдие и крещеше на капитана да ги спуска внимателно. Един по един варелите потънаха в дълбокия прохладен трюм на „Тоскана“, а малко след това капакът на трюма прилепна плътно на мястото си.

Лангароти отдавна се беше изнесъл. Минути по-късно гащеризонът попадна в една боклукчийска кофа в центъра на града. А Шанън през цялото време с притаен дъх наблюдаваше товаренето от своята колонка на другия край на кея. Щеше му се да е на мястото на Семлер, защото бездействието му причиняваше почти физическа болка.

Когато всичко свърши, атмосферата на борда се успокои. Капитанът и другите трима моряци слязоха долу. Механикът се бе появил на палубата да глътне малко морски въздух и пак се върна при своите нефтени изпарения. Семлер изчака половин час, слезе на кея и се запъти към Шанън. Срещнаха се през три пресечки, когато загубиха от поглед пристанището.