Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Семлер беше ухилен.
— Нали ти казах? Никакви проблеми.
Шанън кимна и също се ухили. Най-после можеше да се отпусне. Той по-добре от Семлер съзнаваше какво бе заложено на карта, а и за разлика от германеца не беше съвсем наясно с митническите процедури.
— Кога ще можеш да вземеш хората на борда?
— Митницата затваря в девет. Момчетата трябва да дойдат между дванайсет и един. В пет сутринта ще отплаваме. Всичко е уредено.
— Добре — каза Шанън. — Хайде да отидем да ги намерим и да пийнем по нещо. Искам бързо да се върнеш на кораба, защото може да има още някакви проверки.
— Няма да има.
— Все едно. Длъжни сме да бъдем предпазливи. Ще бдиш над тези варели като квачка над яйцата си. На никого няма да даваш да се приближава до тях, докато аз не разреша, а това ще стане в едно югославско пристанище. Тогава ще кажем на Валденберг какво пренасяме.
Срещнаха се с останалите трима наемници в уреченото ресторантче и обърнаха по няколко бири за отпускане на нервите. Слънцето залязваше и съвсем лек бриз къдреше водата в Тулонския залив. Няколко яхти правеха пируети подобно на балерини, докато екипажите им се опитваха да уловят новата посока на вятъра. В осем часа Семлер излезе от ресторантчето и се върна на „Тоскана“.
Джони Дюпре и Марк Вламенк се промъкнаха безшумно на кораба между дванайсет и един след полунощ, а в пет сутринта „Тоскана“ се отправи към открито море. Шанън и Лангароти останаха на кея.
Към десет часа Жан-Баптист закара ирландеца до летището. На закуска Шанън му даде последните си указания и достатъчно пари, за да ги изпълни.
— Щеше ми се да тръгна с теб — каза корсиканецът — или с кораба.
— Знам — отговори Шанън. — Но за тази работа ми трябва стабилен човек. Задачата е много важна. Без нея не можем да продължим. Искам да съм сигурен в човека, а ти имаш и допълнително предимство, че си французин. Освен това добре познаваш двама от тях, а единият едва се оправя с френския. Джони не може да отиде, защото е с южноафрикански паспорт. Марк ми трябва на борда да усмирява екипажа, ако реши да се разбунтува. Знам, че ти действаш по-добре с ножа, отколкото той с ръцете си, но аз не искам да се стига до бой. Трябва ми някой, който само с вида си да ги вкара в правия път. А Курт ще трябва да поеме навигацията, ако Валденберг се изметне. Всъщност, ако нещата се развият по най-лошия сценарий и Валденберг полети през борда, ще се наложи Курт да стане капитан. Така че не остава никой освен теб.
Лангароти прие да изпълни задачата.
— Те са добри момчета — каза той с малко по-бодър тон. — Ще се радвам да ги видя отново.
Когато се разделиха на летището, Шанън му напомни:
— Всичко може да се провали, ако останем без подкрепления. Така че нямаш право да допускаш фалове. Нещата са уредени. Просто прави каквото ти казах. Ако възникнат някакви дребни проблеми, оправяй се сам. Ще се видим след месец.
Той остави корсиканеца, мина през митницата и се качи на самолета за Париж и Хамбург.
18.
— Според информацията, която имам, след 10 юни ще можете да натоварите базуките и минохвъргачките. Вчера се получи ново потвърждение по телекса — каза Алън Бейкър.
Шанън пристигна в Хамбург предния ден. Сега двамата обядваха в един ресторант, след като сутринта си уговориха среща по телефона.
— От кое пристанище? — попита Шанън.
— Плоче.
— Кое?
— Плоче. П-Л-О-Ч-Е. Това е малко пристанище почти по средата между Сплит и Дубровник.
Шанън се замисли. Той бе поръчал на Семлер да купи от Генуа необходимите морски карти на югославското крайбрежие, но тогава предполагаше, че ще товарят на някое от по-големите пристанища. Ако и Валденберг нямаше карта, на която да са отбелязани подстъпите към Плоче, можеха да набавят такава карта в Бриндизи.
— Колко малко е това пристанище?
— Съвсем малко и закътано. Пет-шест кейчета и два големи склада. Югославяните обикновено го използват за износ на оръжие. Последната пратка, която обработих, мина по въздуха, но тогава ми казаха, че най-добрият вариант по море е Плоче. Малките пристанища са за предпочитане. Кейовете обикновено са свободни, а и товаренето става по-бързо. Освен това митническото отделение ще е навярно съвсем малобройно. Шефът сигурно е някой дребен чиновник и ако му пробутаме малко подкупче, ще се погрижи товарът час по-скоро да мине по реда си.
— Добре тогава. Плоче. На 11 юни — каза Шанън.
Бейкър си записа датата.
— Доволен ли си от кораба? — попита той.
Бейкър още съжаляваше, че не успя да уреди сделката със „Сан Андреа“, кораба на приятеля му, но в същото време гледаше да държи под око „Тоскана“, защото беше сигурен, че след края на тази операция Шанън няма да има нужда от кораба. А на него му трябваше добър съд, с който да пренася незаконните си товари до никому неизвестни заливчета.