Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Комплексът на ловец. Вътрешният убиец — стар, колкото гръбначния стълб, търсач на кръв, майстор на борбата или полета. В кошмарите тъмният мъртъв звяр разцепва и раздира, предпазвайки се от всички външни сили, но никога жив или в съзнание; безгласен, изолиран, презрян.
В Емануел Голдсмит този модел на поведение беше приел формата на Сър, бащата, сега свързан с полковник Сър Джон Ярдли. Беше се издигнал в ранг, от безгласен модел в маска на подличност и после в господар на Страната, представител на самия Голдсмит — Кмета, който беше умрял.
Тъмният мъртъв звяр се беше научил да говори. Сега той стоеше в Страната на Мартин, където нямаше никакво право да бъде, неприятен като заразна болест.
Мартин хвърли един последен поглед към замръзналия млад човек и се обърна към Сър, вдигна ръце и стисна юмруци.
— Махни се от мен, по дяволите!
После повдигна ръка и посочи с пръст. От разстояние направи дупка в улицата, асфалтът се пропукваше и хлътваше, там където сочеше Мартин. Той очерта дупка във формата на кръг около Сър. С тласък на дланта си във въздуха, Мартин накара един пожарен кран да се откърти. Висок бял фонтан бликна нагоре. Свивайки пръста си, той насочи водата към дупката, фонтанът се изви като разлюляно дърво, разплиска се по улицата и се изля в рова около Сър. Ровът се напълни с кална вода.
Сър стоеше ограден, кръвта на врата му блестеше ярко червена върху мъртвата му кожа, невиждащите му очи бяха спокойни. Но Мартин знаеше силата на метафоричния си план там, където метафората и сравненията бяха всичко. Ако тъмният звяр не можеше да премине течащата вода, ако не можеше да надуши пътя си, то тогава той нямаше никаква територия и власт.
Мартин тъкмо щеше да откъсне няколко железни пръчки от решетката на близките прозорци и да направи клетка, когато камшикът-змия отново се появи отникъде и се вкопчи в гърба му като заби дълбоко металните си зъби, изтръгвайки писък от него. Камшикът повдигна Мартин високо над града и за секунди го задържа там. Когато погледна надолу, той видя Сър посред размътените води. Ръцете му бяха скръстени, слепите му очи не се взираха в нищо определено и във всичко.
Писъците на Мартин изпълниха залата. Той се бореше да се освободи от стягащите го колани и гледаше свирепо Марджъри и Ървин, като че бяха чудовища. Марджъри нагласи инсталациите на дивана, за да въведе състояние на спокойствие, но успя само да смекчи яростта му.
— Върнете ме обратно! Той все още е вътре в мен! Господи, пуснете ме да се върна обратно!
Ървин се наведе над Карол, нагласявайки нейните контролни механизми, движейки се надолу и нагоре по скалата без резултат.
— Тя няма да излезе — намръщи се той.
— Не мога да ви изпратя обратно, доктор Бърк — каза Марджъри. По бузите й потекоха сълзи. — Аз дори не знам къде бяхте.
Тя продължи да стрелка отчаяни погледи към другия диван. Мартин извърна глава и видя Карол до себе си. Очите й бяха затворени; тя се беше изгубила в сънищата си.
— Какво й е? — попита той все още треперещ, но забравил собствената си истерия.
— Не мога да я върна! — извика Ървин. Той удари дивана с ръка и отпусна безсилно глава. — Тя не реагира.
Мартин легна назад, затвори очи и огъна китките си. Пое дълбоко дъх и погледна навътре като видя единствено тъмната стена между съзнателната основна личност и това, което лежеше под нея. Отвори отново очи и започна да плаче.
— Отвържете ме — каза той между риданията, бутайки се в ограничителите, които му пречеха да се движи. — Оставете ме да помогна!
Но аз виждам още един закон у моите хора, който противоречи на закона на моя разсъдък и ме взема в плен на закона на греха, който е в хората ми.