Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Това е най-сигурният затвор в света, дори по-сигурен от останалите в Хиспаниола — каза той. — Ние не държим тук наши хора. Само затворници-чужденци.
— Ужасно е — потръпна Мери.
Сулавиер вдигна рамене.
— Ако вярвате, че има изкупление, може и да изглежда ужасно. Полковник Сър не вярва, че в този живот има изкупление. И той знае, че за да бъде здраво обществото, трябва да удовлетворяваш тези, които споделят това виждане… Иначе те стават неспокойни и вземат правосъдието в свои ръце. Това е анархия.
Сулавиер протегна ръка: време е да се върнат в колата. Мери се качи, а след няколко разменени думи с пазачите на портата към каньона и Сулавиер се присъедини към нея. Колата бавно се спусна. След три минути разговор, колата им мина през главната порта на затвора. Вътре спряха в добре осветен гараж. Мъже и жени пазачи наобиколиха колата, показвайки повече любопитство, отколкото бдителност. Когато се появи Сулавиер, който кимаше и се усмихваше, те се разотидоха — вече не им беше интересно. Дори появата на Мери не привлече много внимание.
Пазачите ги проводиха от коридор в коридор, от врата до врата, докато стигнаха в западното крило на затвора. Мери забеляза, че никъде няма прозорци. Хладният въздух носеше слаб, но постоянен мирис на мухъл и мръсотия.
— Днес Голдсмит е в това крило, което се нарича куфар — каза Сулавиер. — Тук се изпълняват наказанията.
Мери кимна все още несигурна, че е подготвена за това, което трябваше да види.
— Защо го наричате Куфар?
— Всяка част от затвора е наречена на нещо, което човек може да използва, когато е навън. Има отделение Шапка, отделение Обувка, Бастун, Цигара, Дъвка и Куфар.
Основният коридор на Куфар беше осветяван на интервали от осем метра от силни жълти светлини. Пазачите изглеждаха зеленикави, очите и зъбите им блестяха жълтеникаво. В тесния офис в края на главния коридор Сулавиер връчи на шефа на охраната някакъв документ. Началникът беше слаб, почти миниатюрен с леко свити уши и гледащи нагоре очи. Той носеше сива униформа с червен колан и черни сандали, които не тропаха по пода в канцеларията. Началникът огледа внимателно документа, хвърли поглед към Мери, предаде документа на един подчинен и извади стар ключ от една кутия, която висеше на стената над добре подреденото бюро.
Във вътрешността на Куфара беше тихо. Никой от затворниците не говореше. Няколко пазачи се движеха по тесните коридори между килиите. Малко от килиите бяха заети, повечето врати стояха отворени, разкривайки тъмната си вътрешност. Куфара имаше специално предназначение.
В края на късия коридор набит пазач стоеше със скръстени ръце пред една затворена врата. Началникът го бутна настрани с бащинска усмивка, отключи вратата и отстъпи. Сулавиер влезе пръв. Отвън началникът включи осветлението. Мери видя чернокож мъж, завързан на един диван. Очите й веднага фиксираха цилиндъра на адската корона, прикрепена на бетонна поставка до леглото. Кабели свързваха цилиндъра със скобата, която опасваше главата на мъжа. Лицето му беше изопнато, но изглежда беше заспал. Очите на Мери се разшириха. Тя внимателно огледа лицето на мъжа.
— Това не е Емануел Голдсмит — заключи тя, коленете й трепереха. Обърна се към Сулавиер, лицето й беше изкривено от възмущение и гняв.
— Проклети да сте всички вие, това не е Емануел Голдсмит!
Лицето на Сулавиер се стегна. Той погледна мъжа на дивана, а после Мери, обърна се внезапно и се изправи срещу началника на пазачите, говорейки бързо на креолски. Началникът надзърна в килията и енергично се защити на висок глас. Сулавиер продължи да му говори, докато двамата се върнаха по коридора и свиха зад ъгъла. След като се отдалечиха, Пазачът, който беше вън от килията, на свой ред надникна вътре. Той се усмихна объркано към Мери и затвори вратата. За щастие, светлината остана включена. Мери застана до дивана, гледайки поставения в скоба затворник, без да може да си представи какво преживява. Лицето му не издаваше болка. Това наистина беше личен ад. Колко дълго е бил в скобата? Минути? Часове? Мери искаше да махне скобата или да изключи адската корона, но този модел не й беше познат. Не се виждаше контролно табло. Може би се контролираше от разстояние.
Вратата се отвори. Сулавиер се промъкна.
— Трябва да е Голдсмит — каза той. — Това е мъжът, пристигнал на летището с билета и багажа на Голдсмит. Вие грешите.
— Полковник Сър срещал ли се е някога с този мъж?
— Не, не е — отвърна Сулавиер.
— Някой, който познава Голдсмит, срещал ли се е с него?