Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Макар че валеше, мартенската вечер беше топла — толкова топла, колкото е в Англия през май. След смъртта на Жозе Ещорил градината беше избуяла, особено люляковите храсти, които се притискаха в стените на къщата. Сега те бяха отрупани в цвят, а прозорците бяха отворени и през тях влизаше влажен въздух с ухание на люляк. Изведнъж полковник Мъри и генерал Стюарт усетиха как по тях и по важните им документи се сипят капки вода. Те вдигнаха глава възмутени и видяха Стрейндж да стои на верандата и безгрижно да тръска чадъра си.
Той влезе в стаята и поздрави неколцина офицери, с които се познаваше. Приближи се към масата и попита дали е възможно да говори с лорд Уелингтън. Генерал Стюарт, достолепен и красив мъж, отговори с енергично поклащане на главата. Полковник Мъри, който беше по-мек и по-дружелюбен човек, каза, че се бои, че това няма да е възможно.
Стрейндж хвърли поглед към внушителното стълбище и голямата украсена с резба врата, зад която седеше лорд Уелингтън (интересно как всеки, който влезеше в стаята, инстинктивно усещаше къде се намира Негова светлост. Това е то благоговението, което пораждат у нас великите хора!). Магьосникът не прояви желание да тръгне натам. Полковник Мъри изказа предположението, че Негова светлост може би се чувства самотен.
Към масата се приближи висок мъж с живи черни вежди и дълги също така черни мустаци. Той носеше тъмносин мундир със златни ширити — униформата на леките драгуни.
— Къде настанихте френските пленници? — обърна се мъжът към полковник Мъри.
— В камбанарията — отвърна полковникът.
— Така може — каза драгунът. — Питам, защото миналата нощ полковник Пърси затвори трима французи в една барака, като мислеше, че там няма опасност да направят нещо. Но някакви момчета от 52-ри прибрали пилета в бараката и французите изяли пилетата. Полковник Пърси каза, че тази сутрин някои от момчетата му гледали французите малко особено, все едно се питали колко от пилешкото месце се е полепило по французите и дали да не сготвят някого от тях, та да разберат.
— О! — възкликна полковник Мъри. — Тази нощ няма опасност да стане нищо подобно. Единствените други създания в камбанарията са плъховете и мисля, че ако някой ще яде някого, то по-скоро плъховете ще изядат французите.
Полковник Мъри, генерал Стюарт и мъжът с черните мустаци избухнаха в смях, който неочаквано бе прекъснат от магьосника.
— Пътят между Ешпинял и Лоузао е много лош — каза той (това беше пътят, по който същия ден бе минала значителна част от британската армия).
Полковник Мъри се съгласи, че пътят наистина е много лош. Стрейндж продължи:
— Не мога да ви кажа колко пъти днес конят ми се препъна и затъна в калта. Бях сигурен, че ще окуцее. Но този път не е по-лош от всеки друг, който съм виждал от пристигането си насам, а утре, доколкото разбирам, някои от нас отиват на места, където няма никакви пътища.
— Да — съгласи се полковник Мъри, като от все сърце му се искаше магьосникът да си тръгне.
— През преливащи реки и каменни долини, през гори и храсталаци, предполагам — каза Стрейндж. — Ще бъде много лошо за всички ни. Смея да предположа, че почти няма да напреднем. Смея да предположа, че изобщо няма да помръднем.
— Това е един от недостатъците при воденето на война на такова изостанало, затънтено място като Португалия — отбеляза полковник Мъри.
Генерал Стюарт не каза нищо, но гневният поглед, с който стрелна магьосника, достатъчно ясно изразяваше мисълта му, че може би Стрейндж ще напредне повече, ако и той, и конят му си заминат обратно за Лондон.