Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- И аз така мисля - прошепнах и го прегърнах. - Много го обичам.
- Бъди добра с него, Ана.
- Ще бъда. Обещавам.
Крисчън затвори вратата на апартамента и с облекчение се облегна на нея.
- Най-сетне сами! - каза и ме изгледа продължително.
Застанах пред него и прокарах пръсти по реверите на сакото му.
- Благодаря ти за прекрасния рожден ден. Ти наистина си най-щедрият, най-милият, най-предвидливият и най-умен съпруг.
- Удоволствието е изцяло мое.
- Да... твоето удоволствие. Да направим нещо за него - прошепнах. Хванах реверите, дръпнах го към себе си и го целунах.
На другата сутрин всички закусихме заедно, а аз отворих подаръците. После се сбогувахме с всички, които се прибираха в Сиатъл с Чарли Танго. Само мама и Боб щяха да тръгнат за летището малко по-късно. Аз, мама и Крисчън тръгнахме към болницата. Тейлър ни закара с колата на Крисчън, защото нямаше да се съберем в моята. Боб реши да остане и аз тайничко се зарадвах. Щеше да е наистина странно, а съм сигурна, че и Рей нямаше да иска съпругът на бившата му жена да го види в това състояние.
Рей лежеше все така неподвижен. Само брадата му беше пораснала. Мама изпадна в шок и се разплака.
- О, Рей! - Стисна ръката му и го погали по лицето. Беше толкова трогателно да видя любовта й към бившия й съпруг. Намерих кърпички в чантата си. Тя седеше стиснала неговата ръка, а аз - нейната.
- Ана, имаше време, когато този мъж беше центърът на вселената ми, слънцето изгряваше и залязваше с него. Аз винаги ще го обичам. Той се грижеше за теб и те обича.
- Мамо, недей! - изхлипах, а тя ме погали по бузата и прибра палавото кичурче зад ухото ми.
- Знаеш, че винаги ще обичам Рей! Ние просто се... отдалечихме един от друг. - Въздъхна. - И не можех да продължа да живея с него. - Погледна си пръстите и аз се зачудих дали мисли за Стив, Съпруг номер три, за когото не говорехме никога.
- Знам, че го обичащ - прошепнах и обърсах сълзите си. -Днес ще го извадят от комата.
- Това е добре. Сигурна съм, че ще се оправи. Той е такъв инат! Приличаш на него.
- Да не сте си говорили с Крисчън за това?
- А той мисли ли, че си инат?
- Май да.
- Ще му кажа, че е семейна черта. Изглеждате толкова щастливи.
- Та ние сме щастливи. Или поне натам вървим. Обичам го и той е центърът на моята вселена, мамо. Слънцето изгрява и залязва с него.
- За всички е ясно, че той те боготвори.
- И аз го боготворя.
- Не забравяй да му го казваш. Мъжете се нуждаят от словесни уверения. Точно колкото се нуждаем и ние.
Настоях да отидем с мама и Боб до летището. Тейлър караше аудито К8 зад нас, а Крисчън - аудито 811У. Така ми се искаше да бяха останали още мъничко, но трябваше да се върнат в Савана.
- Боб, грижи се за нея, моля те - прошепнах в ухото му, когато ме прегърна.
- Разбира се, Ана. Винаги!
Обърнах се към мама
- Довиждане, мамо. Благодаря, че дойдохте! - Гласът ми беше задавен от сълзите. - Толкова те обичам!
- Милото ми момиче! И аз те обичам. Рей ще се оправи. Не му е време да се предава сега. Сто на сто има някой мач на „Мари-нърс“, който не бива да пропусне.
Засмях се. Права беше. Реших тази вечер да му прочета спортните страници от неделния вестник.
Гледах ги как се качват в самолета на „Грей Ентърпрайзис“. Тя ми махна със сълзи в очите и изчезна. Крисчън уви ръка около кръста ми.
- Да се връщаме, бебчо.
- Ти ще караш, нали?
- Разбира се.
Върнахме се в болницата привечер. Рей изглеждаше някак различно. Чак след секунди разбрах, че помпата и тръбичката ги няма. Дишаше си сам. Такова облекчение! Погалих брадясалото му лице и извадих кърпичка да забърша около устата му.
Крисчън тръгна да търси доктор Сладър или Кроу да ни кажат какво става, а аз си седнах на столчето до него като на пост.
Отворих вестника на спортната страница и започнах де Ч®Тй на глас репортажа за мача между „Солт Лейк“ и „Саундъре", „Саундърс“ бяха загубили. Кейн Келър вкарал победния ГШ1 '«и „Солт Лейк“. Стисках здраво ръката на Рей и прочетох ЦЯЛЙТЙ статия.
- Краен резултат: „Саундърс „Реал Солт Лейк" - едмп на две.
- Ани, загубили сме! Не! - Ръката на Рей стисна моята.
„Татко!“
Сълзите текнаха по лицето ми.
- Не плачи, Ани. - Гласът му беше прегракнал. - Какво стйнй?
Хванах ръката му с две ръце и я притиснах към лицето си,
- Катастрофирали сте. Сега си в болницата в Портланд,
Рей се намръщи, но не мисля, че се почувства неудобно ш неочаквания изблик на чувства от моя страна. Той просто не ном неше катастрофата.
- Искаш ли вода? - попитах, макар че не бях сигурни дили може да му дам. Той кимна със същото крайно озадачено И’<рйЖР ние. Сърцето ми щеше да се пръсне от любов и щастие. Стимич, наведох се към него и го целунах по челото.