Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Мускулите в слабините ми се гърчеха. Изстенах и започнах да дразня зърната си по-силно, да ги притискам и огъвам. Усетих как се втвърдяват под допира ми.
- Точно така. Пак.
Затворих очи и продължих да играя със зърната си, да ги въртя и усуквам между пръстите си. Изстенах.
- Отвори си очите. Направи го пак. Искам да гледам възбудата ти.
„Толкова е еротично! Мамка му! Колко е хубаво!“
- Пусни ръцете надолу.
Тялото ми се сгърчи от желание.
- Не мърдай, Ана. Искам да усетиш удоволствието. По-надолу.
- Гласът му беше дрезгав, гърлен, изкусителен, хипнотизиращ.
- Ти го направи - прошепнах.
- Ще го направя. Скоро. Сега ти. По-надолу! Сега! - Излъчваше невероятна сексуалност. Прокара език по горните си зъби... О, Господи! Започнах да се огъвам и да дърпам коланите.
Той бавно поклати глава.
- Не мърдай! - Сложи ръце върху коленете ми и ме закова на дивана. - Хайде, Ана, по-надолу.
Ръцете ми се плъзнаха по корема.
- По-надолу - каза той само с устни, а устата му беше самата чувственост.
- Крисчън, моля те...
Ръцете му бавно залазиха от коленете ми, през бедрата и нагоре.
- Хайде, Ана, докосни се!
Лявата ми ръка се спусна между краката и направи малко бавно кръгче. Устата ми беше отворена в едно голямо О.
- Пак - прошепна той.
Изстенах и повторих, отметнала глава назад, задъхана.
-Пак!
Изстенах високо, а той пое въздух рязко и шумно. Хвана ръцете ми, наведе се към мен, прокара носа си по горната част на бедрата ми.
Извиках.
Исках да го докосна, но когато се опитах да преместя ръцете си, пръстите му се стегнаха около китките ми.
- И тях ще вържа. Не мърдай!
Пусна ме и после леко вкара двата си пръста в мен, с длан обърната нагоре, така че да притиска и клитора ми.
- Сега ще свършиш много бързо. Готова ли си, Ана?
- Да... - Борех се за въздух.
Той започна да движи пръстите си все по-бързо, дланта му галеше клитора ми. Двете най-чувствителни точки в тялото ми бяха подложени на безмилостна атака! Беше много, много интензивно! Исках да отворя краката си по-широко, но не можех. Пръстите ми стискаха с нечовешка сила кърпата под мен.
- Предай се! - прошепна той.
И аз експлодирах около пръстите му с нечленоразделни викове. Дланта му притисна клитора ми и конвулсиите на оргазма продължиха още по-дълго. В полусъзнание усетих как развързва коланите и освобождава краката ми.
- Мой ред! - каза и ме обърна по корем на дивана с колене на пода. Разтвори краката ми и ме плесна силно по дупето. Извиках и тогава той буквално нахлу в мен.
- О, Ана - съскаше през зъби. Ръцете му бяха впити в ханша ми, докато забиваше все по-бързо и по-силно в мен. Усетих как желанието започна да се сгъстява, да натежава, да ме издига - и бях готова.
- Хайде, Ана - извика Крисчън и поредният мощен оргазъм ме разтърси, мускулите ми пулсираха около него и крещях името му.
- Достатъчно жизнеутвърждаващо ли беше?
- О, да - казах с поглед впит в тавана. Лежах по гръб върху гърдите му. Нямах представа как сме се озовали на пода. Крисчън беше все още облечен.
- Мисля, че трябва да започнем отначало, но този път те искам гол.
- Господи, Ана. Дай ми малко почивка - засмя се той.
- Просто се радвам, че Рей е в съзнание.
- И апетитът ти се върна. Не само за храна. - Засмяхме се и
двамата.
След миг обаче го изгледах нацупено.
- Забравяш ли за снощи и за тази сутрин?
- Как мога да забравя нещо незабравимо? - Изглеждаше така млад, безгрижен и щастлив, когато се усмихваше по този начин. Сложи ръка на дупето ми. - Имате разкошен задник, госпожо Грей.
- И твоят не е лош. Макар че все още е обут.
- И какво мислите да направите по въпроса, госпожо Грей?
- Мисля да ви съблека, господин Грей. Чисто гол.
Той пак се засмя.
- И мисля, че в теб има ужасно много нежност. - Казах го във връзка с песента, която все още вървеше, а аз само повторих думите.
Усмивката му угасна.
,Л не!“
- Така е - прошепнах и го целунах. Той затвори очи и ме прегърна по-силно.
- Това е истината, Крисчън. Ти направи този уикенд толкова хубав, накара ме да се чувствам специална, обичана, независимо от всичко, което се случи с Рей. И ти благодаря за това.
Той отвори сивите си сериозни очи и тревогата в тях стегна сърцето ми.
- Защото те обичам.
- Знам. И аз те обичам. - Погалих го по лицето. - Ти си най-ценното нещо в живота ми. Знаеш го, нали?
Той застина, отново изгубен.
„О, Крисчън, мой нежен Петдесет!“
- Повярвай ми - прошепнах.
- Не е лесно. - Говореше така тихо, че едва го чувах.
- Опитай да ми повярваш. Защото това е самата истина. - Погалих отново лицето му, прокарах пръсти по бакенбардите. Очите му бяха като два скрити от света водопада, в които се изливаха бурните и мътни сиви води на болката. Исках да вляза в тялото му, да обгърна сърцето му отвътре, да го стопля и успокоя. Бих направила всичко, за да спра тази агония. Кога щеше да разбере, че той е всичко за мен? Че заслужава да бъде обичан, че е повече от достоен за любовта ми и за любовта на родителите си? Колко пъти му бях казвала! И нищо - гледах изгубеното, изоставено дете пред мен. Трябваше време. И търпение.