Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- И леко. Днес никой не ни преследва! - предупреди ме той.
Врътнах ключа и моторът запя. Погледнах в огледалото за
обратно виждане, рроверих в двете странични, после направих перфектен широк обратен завой и се стрелнах към болницата.
- Хей! - извика Крисчън паникьосано.
- Какво?
- Не искам да те видя в интензивното до баща ти. Намали! -каза с тон, на който не можеше да се възрази.
Намалих и му се усмихнах.
- Така по-добре ли е?
- Много по-добре. - Полагаше огромни усилия да изглежда строг, но никак не му се получаваше.
Състоянието на Рей беше без промяна. В мига, в който го видях, буквално се сринах. Цялото щастие, емоциите от сутринта, адреналинът от карането, всичко се оттече през краката ми. „Наистина трябва да карам по-внимателно!“ Не можеш да предвидиш колко пияници ще седнат зад волана и дали няма да се натресеш на някой от тях. Трябваше да попитам Крисчън какво е станало с този, дето е ударил Рей. Сигурна бях, че знае.
Рей лежеше все така омотан в тръби и системи. Но изглеждаше спокоен и дори ми се стори, че по лицето му има малко цвят. Докато му разказвах за изненадите сутринта, Крисчън крачеше из коридора и говореше по телефона.
Сестра Кели се суетеше край леглото, проверяваше мониторите и вписваше данните в картона му.
- Всички показатели са добри, госпожо Грей.
- Дано!
След малко се появи и доктор Кроу с две асистентки и каза:
- Госпожо Грей, трябва да го закараме в рентгенологията. Ще му правим скенер, за да проверим как се възстановява мозъкът.
- Ще се бавите ли много?
- Около час.
- Ще изчакам. Искам да знам какво става.
- Разбира се, госпожо Грей.
Слава богу, чакалнята беше празна - само Крисчън, а той все още говореше по телефона и крачеше напред-назад. От време на време спираше пред прозореца, от който се откриваше панорам-на гледка към града. Усети ме и веднага се обърна към мен. Беше ядосан.
- Колко над ограничението?... Ясно... Всички обвинения, всички разходи, всичко. Бащата на Ана е в реанимация. Направо му хвърли целия закон в лицето, татко... Добре. И ме дръж в течение.
Затвори.
- За онзи шофьор ли говорехте?
- Да. Някакъв мръсен пиян боклук - изръмжа той с омраза. - Свършихме ли тук? - Погледът му омекна. - Искаш ли да тръгваме?
- Ами... Още не. - Погледнах го плахо, все още стресната от откритата омраза в гласа му.
- Влошил ли се е?
- Не. Но го закараха за скенер на мозъка да видят как се развива възпалението. Искам да изчакаме резултатите.
- Добре, ще изчакаме. - Той седна и аз се сгуших в него. Бяхме сами.
- Изобщо не си представях днешния ден така - тихичко каза Крисчън в ухото ми.
- И аз. Но сега имам малко повече надежда. Майка ти ме успокои. Беше много мило, че дойде.
Крисчън ме погали по гърба и опря брадичка на главата ми.
- Майка ми е невероятна жена.
- Така е. Щастливец си, че я имаш. Трябва да се обадя на мама. Да й кажа за Рей - казах и тялото му изведнъж се скова. - Чудя се защо още не ми се е обадила. - И чак когато го казах, разбрах, че цяла сутрин това ми е припарвало и че се чувствам истински наранена. Все пак имах рожден ден, а тя беше присъствала на раждането ми, нали? „Защо не се обажда?“
- Може би се е опитвала да се обади - каза той.
Измъкнах телефона от джоба си. Никакви пропуснати повиквания, но доста съобщения за честит рожден ден. От Кейт, от Мия, от Хосе, от Итън... но не и от майка ми.
Поклатих разочаровано глава.
- Обади й се - каза Крисчън. Набрах номера, но никой не вдигна. Телефонният секретар се включи, но не оставих съобщение. Как беше възможно родната ми майка да забрави за рождения ми ден?
- Няма я. Ще се обадя после, след като разбера резултатите от скенера.
Крисчън ме прегърна по-силно, сложи ме в скута си, завря нос в косата ми и разумно реши да не прави никакви коментари относно липсата на каквато и да е загриженост от страна на майка ми. Телефонът му започна да вибрира в джоба и той отговори веднага.
- Да, Андреа - каза рязко, делово. Опитах се да стана, но той ме спря, дори ме стисна по-силно. Сгуших се в него и се заслушах в разговора.
- Добре... В колко се очаква да пристигнат?... А другите... доставки?... - Погледна си часовника. - В „Хийтман“ имат ли такава информация?... Добре... Да, може да изчака до понеделник сутринта, но ми го прати на пощата за всеки случай. Ще го изпечатам, ще го подпиша и ще ти го върна сканирано... Ще изчакат. Вече можеш да си тръгваш... Не, няма проблеми, Андреа. Благодаря. - И затвори.
- Наред ли е всичко?
-Да.
- За тая сделка в Тайван ли?
- Да. - Размърда се под мен.
- Много ли ти тежа?
- Не, бебчо.
- Тревожиш ли се за тази сделка в Тайван?