Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ще настинеш. Ела. - Изправи се грациозно и ми подаде ръка да стана. Обгърнах кръста му и тръгнахме бавно към спалнята. Не, нямаше да го притискам, но след случилото се с Рей изведнъж
осъзнах колко е важно да казваш на хората, които обичаш, какво изпитваш към тях. Той трябваше да знае колко много го обичам.
Така ми се искаше да си върна онова леко и безгрижно настроение отпреди няколко часа.
- Искаш ли да гледаме телевизия? - попитах.
- Тайничко се надявах да направим още един рунд - засмя се той. - И мъжът с петдесетте нюанса и вечно променливите настроения се върна при мен.
- Е, в такъв случай, мисля, че е мой ред да поема нещата в ръце.
Той ме изгледа удивено и преди да се усети го бутнах на леглото, обкрачих го и сложих ръце от двете страни на главата му.
- Е, госпожо Грей, сега, като ме хванахте натясно, какво възнамерявате да ме правите?
Наведох се и прошепнах в ухото му:
- Ще те чукам. С уста.
Той затвори очи, пое рязко дъх, а аз прокарах зъби по челюстта, към брадичката му.
Беше слънчево утро. Крисчън работеше на компютъра. Пишеше. Може би имейл.
- Добро утро - казах от вратата. Той се обърна и ми се усмихна.
- Госпожо Грей! Добро утро! - Разпери ръце, а аз се затичах, скочих в скута му и се свих там.
- Станал си рано.
- Имах работа. - Той се понамести под мен и веднага усетих, че нещо не е наред.
- Какво има?
- Мейл от детектив Кларк. Иска да говори с теб за Хайд.
- И за какво?
- Не знам. Писах му, че в момента си в Портланд и ще се наложи да изчака. Но той казва, че иска да говори с теб дори ако трябва да дойде тук.
- И идва?
- Да. - Изглеждаше крайно озадачен.
- И защо? Какво е толкова важно и спешно? Не може ли да изчака?
- Това се чудя и аз.
- Кога идва?
- Днес. Сега ще му отговоря на мейла.
- Нямам какво да крия. Но се чудя какво иска да пита.
- Е, ще разберем. И на мен ми е любопитно. - И пак се размърда. - Закуската ще е готова след мъничко. Нека закусим и да идем да видим татко ти.
- Можеш да си останеш, ако не ти се идва - казах. - Имаш работа.
- Искам да дойда с теб.
- Добре. - Усмихнах се, прегърнах го и го целунах.
Рей беше в много лошо настроение. И това беше добър знак. Сърбеше го цялото тяло, искаше се да се чеше, беше му неудобно
- и най-вече криво.
- Татко, това е сериозна катастрофа, ще трябва време. С Крисчън искаме да те откараме в Сиатъл.
- Как така ще се ангажирате с мен? Тук ми е добре. Мога и сам.
- Не ставай смешен. - Стиснах ръката му с любов и той благоволи да ми се усмихне.
- Имаш ли нужда от нещо?
- Умирам за един донът, Ани.
- Ще ти донеса два. Ще отидем до „Вуду“. - Исках да го поглезя.
-Супер!
- Искаш ли и кафе?
- Че как!
- Добре, ще донеса и кафе.
Крисчън беше в чакалнята и пак говореше по телефона. Май трябваше да си направи офис в Портланд. Странно. Беше сам, макар че всички останали легла в интензивното бяха заети. Дали не беше подгонил или изплашил останалите посетители? Затвори телефона и каза:
- Кларк ще дойде в четири следобед.
Акълът ми не го побираше. Какво ги беше прихванало? Какво му беше толкова спешното?
- Добре. Рей иска няколко донъта и кафе.
- На негово място и аз бих имал подобни желания. Кажи на Тейлър да иде.
- Не, аз ще ида.
- Вземи Тейлър с теб - каза той строго.
- Добре. - Врътнах очи и той се засмя.
- Сами сме. - Гласът му бе така съблазнително плътен. Разбира се. Нищо не му пречеше да ме напляска. И точно се канех да го предизвикам, когато младо момиче и момче влязоха в чакалнята. Тя плачеше тихичко.
Свих извинително рамене, той кимна, взе лаптопа, хвана ме за ръка и ме изведе.
- Имат нужда да останат сами, не бива да им пречим. Ние с теб ще се забавляваме после.
Тейлър чакаше търпеливо отвън.
- Хайде всички за донъти с кафе! - казах високо.
Точно в четири следобед на вратата се почука. Тейлър отвори и покани детектив Кларк, който пак беше в отвратително настроение. Защо винаги беше такъв? Може би лицето му, чертите му бяха такива. Кисели.
- Здравейте и благодаря, че ме приехте.