Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Обичам те, татко. Радвам се, че се свести.
Той отвърна някак сконфузено:
- И аз, Ани. Дай ми вода.
Хукнах да търся медицинската сестра.
- Татко се събуди! - Бях толкова щастлива.
Сестра Кели ми се усмихна.
- Пусни съобщение на пейджъра на Сладър - каза на колежки та си и бързо излезе иззад бюрото.
- Иска вода.
- Ще му донеса.
Побягнах обратно към татко. Все едно някой беше свалил тонове товар от гърдите ми. Когато влязох при него, очите му бяха затворени и ме обзе ужас, че пак е изпаднал в кома.
- Татко?
- Да? - каза той и отвори очи. Сестра Кели влезе с гарафа вода, бучки лед и чаша.
- Здравейте, господин Стийл. Аз съм Кели, вашата медицинска сестра. Дъщеря ви ми каза, че сте жаден.
Крисчън седеше в чакалнята и гледаше с празен поглед в лаптопа. Щом отворих вратата, вдигна поглед към мен.
- Свести се! - съобщих тържествено.
Той се усмихна и изведнъж цялото му лице се промени. Напрежението около очите му изчезна. Не бях забелязала изобщо. Такъв ли е бил през цялото време? Толкова напрегнат? Той бутна лаптопа настрани, стана и ме прегърна.
- Как е?
- Говори, жаден е, объркан е. Не си спомня катастрофата.
- Това е обяснимо. Сега вече искам да го преместим в Сиатъл. Можем да се приберем у дома и майка ми да го поеме.
- Не съм сигурна, че състоянието му позволява.
- Ще говоря с доктор Сладър. Нека чуем нейното мнение.
- Не ти се стои далеч от къщи?
-Да.
- Добре.
- Усмивката не слиза от лицето ти! - каза Крисчън, докато спирахме пред „Хийтман“.
- Щастлива съм. И изпитвам страхотно облекчение.
- И аз - усмихна се той.
Падаше здрач. Вечерта се очертаваше хладна. Потръпнах. Момчето, което взе ключовете, огледа новата ми колата с копнеж. И с право. Крисчън ме прегърна и попита:
- Ще празнуваме ли?
- Да празнуваме?
- Възстановяването на баща ти.
- О, да! Разбира се! - Засмях се.
- Колко ми липсваше този звук! - Той целуна косата ми.
- Не може ли да се нахраним в стаята? Да си останем горе,
- Разбира се. Хайде.
И ме поведе към асансьора.
- Това беше върхът! - казах доволно и бутнах празната ЧИНИИ настрани. За първи път от векове си бях изяла всичко, и то с апвТИТ.
Изкъпана, освежена, облечена само с тениската на КрисчЪМ И по бикини отидох във всекидневната. Той беше включил айпвйй* Дидо чуруликаше нещо за развени бели знамена.
Крисчън, косата му още мокра, беше само по черна тенИСК* И джинси.
- За първи път да се нахраниш добре, откакто сме дошли Туи
- Бях гладна.
Той се облегна във фотьойла с доволна усмивка, отпи от МИ1Ш то си и попита тихо:
- Какво ти се прави сега?
- А на теб какво ти се прави?
- Това, което винаги искам да правя - отвърна той развеселено
- И то е?
- Госпожо Грей, не е нужно да се правите на толкова срямеж лива.
Пресегнах се през масата, хванах ръката му, обърнах длан I« му и прокарах пръст по нея.
- Искам да ме докосваш с това. - И прокарах пръст по ноки залеца му.
- Само с това ли? - Размърда се в стола. В очите му лумни черен пламък.
- Може би и с това. - Погалих средния му пръст. - И с тома, Нокътят ми мина по безименния. - Да, определено с това. -11р г. стът ми спря на халката му. - Много е секси.
- Така ли стана?
- Така. Това показва, че този мъж е мой. - И погалих малки и мазол върху дланта му, точно под безименния пръст. Той се ниис де и хвана брадичката ми в дланта си.
- Госпожо Грей, нима се опитвате да ме прелъстите?
- Надявам се да успея.
- Анастейжа, няма нищо по-лесно от това! Ела тук. - Г 'лисI* I му беше паднал. Той стисна ръката ми и ме сложи в скута си.
- Обичам да имам пряк достъп до теб. - Ръката му се плъзна от бедрото ми към дупето, а с другата ръка хвана врата ми, закова ме да не мърдам и ме целуна.
Вкус на бяло вино, ябълков пай и Крисчън! Зарових ръце в косата му, притисках го към себе си, а езиците ни се вплитаха един в друг, галеха се, движеха се бавно, както се навлиза в непозната територия, преоткриваха се. Усещах как кръвта ми започва да завира и да подпалва всичко по пътя си из вените ми. Устните ни се разделиха и се погледнахме останали без дъх.
- Хайде в леглото! - Устните му говореха в моите.
- Леглото?
Той ме изгледа, дръпна косата ми така, че да го погледна в очите, и попита:
- А къде бихте предпочели, госпожо Грей?
Свих рамене, опитах се да се направя на безразлична.
- Изненадай ме.
- Палава си тази вечер. - Отърка нос в моя.