Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
-Не.
- Мислех, че е важна.
- Важна е. Корабостроителният завод тук зависи от нея. Много работни места зависят от това.
- Трябва да го продадем на синдикатите. Това е работа на Сам и Рос. Но както се объркаха нещата с икономиката напоследък, никой няма голям избор.
Прозях се.
- Отегчавам ли ви, госпожо Грей? - попита той шеговито и вдъхна аромата на косата ми.
- Не, никога не можеш да ме отегчиш. Просто ми е така удоб-но свита в скута ти. И обичам да слушам за бизнеса ти.
- Сериозно? - Беше наистина удивен.
- Разбира се. Обичам да чувам всичко, което решиш, че трябва да споделиш с мен. Трошичка по трошичка - засмях се, а той ме изгледа развеселено и поклати глава.
- Винаги всичко да знае! Гладна сте за информация както винаги, госпожо Грей!
- Кажи ми - настоях аз и пак се свих в скута му.
- Какво да ти кажа?
- Защо го правиш?
-Кое?
- Защо работиш по този начин? Така упорито.
- Един мъж трябва да изкарва прехраната на семейството си.
- Странно защо въпросът му се стори забавен.
- Крисчън, ти изкарваш много повече от прехрана! - казах с ирония. Той се намръщи и замълча. Не очаквах да ми разкрива кой знае какви тайни, дори не очаквах да ми отговори. Но той ме изненада.
- Не искам да съм беден - каза тихо. - Бил съм беден и знам какво е. Освен това... това е игра. Или печелиш, или губиш. А за мен тази игра се оказа доста лесна и умея да печеля.
„Не и в реалния живот“ - помислих си и веднага се усетих, че съм го казала на глас.
- Може би си права. Но с теб е по-лесно.
„По-лесно с мен?“ Прегърнах го силно.
- Не е само игра, Крисчън. Ти помагаш на толкова много хора.
Той сви рамене и усетих, че не се чувства удобно: разговорът
го притесняваше.
—За някои неща може би да - отвърна тихо.
- Обичам Крисчън Филантропа.
- Само него ли?
- О, не. И Крисчън Мегаломана и Контрольора, и Секс експерта, и Крисчън Перверзния, и Крисчън Романтичния, и Крисчън Срамежливия... списъкът е дълъг.
- Доста мъже с едно и също име обичаш.
- Около петдесет.
- Петдесет нюанса - каза той и се засмя в косата ми.
- Моят Петдесет нюанса.
Той ме целуна и каза:
- Е, госпожо Нюанс, хайде да видим как е баща ви.
- Хайде да се разходим с колата.
Бяхме се върнали в осмицата и аз сияех. Мозъкът на Рей се беше възстановил. Възпалението беше изчезнало. Доктор Сладър каза, че утре ще го събудят и че показателите били повод за истинска радост.
- Разбира се. Днес е рожденият ти ден. Можем да правим всичко, което пожелаеш.
О! Този тон! Погледнах го. Очите му бяха тъмни.
- Всичко?
- Всичко.
Една дума - и колко много обещания. Само той можеше да го прави този номер.
- Искам да карам.
- Карай, бебчо.
Колата беше мечта! Толкова лесна за управление! Щом стъпихме на 1-5, натиснах леко педала и се залепихме на седалките.
- Внимавай, бебчо! - предупреди ме Крисчън.
Когато влязохме обратно в Портланд, ми хрумна нещо.
- Планирал ли си да обядваме някъде?
- Не. Гладна ли си? - попита той с надежда.
-Да.
- Къде ти се ходи? Днес е твоят ден, Ана!
- Знам точното място.
Спрях близо до галерията, в която бяха организирали изложбата на Хосе, точно пред ресторант „Льо Пикотен“, където отидохме след изложбата.
- Мина ми през ума, че искаш да ме заведеш в оня ужасен бар, откъдето ми се обади пияна - засмя се Крисчън.
- Защо реши, че искам да ида там?
- Да провериш дали азалиите са все още живи. - Погледна ме саркастично.
Изчервих се.
- Не ми напомняй, ако обичаш. Освен това... ти въпреки всичко ме заведе в хотела си. - Засмях се.
- Може би най-мъдрото решение в живота ми.
- Така е. - Наведох се към седалката му и го целунах.
- Мислиш ли, че оня надут задник, сервитьорът, все още работи тук? - попита Крисчън.
- Надут ли? На мен ми се стори много готин.
- Опитваше се да те впечатли.
- Е, успя да го направи.
Устата му се изви в престорено отвращение.
- Да проверим, ако искаш - предложих.
- След вас, госпожо Грей.
След като се наобядвахме, минахме набързо през хотела да вземем лаптопа на Крисчън и се върнахме в болницата. Седнах до Рей и му зачетох от ръкописа, който ми бяха пратили. Единственият друг звук в помещението освен моя шас беше този на оборудването, което го поддържаше жив и благодарение на което беше с мен. Сега вече, след новините за бързото му възстановяване, можех да дишам по-леко, имах надежда. Просто трябваше да мине време и щеше да е съвсем добре. А аз имах време да чакам. И исках да му дам това време. Мина ми през ума дали да не се обадя на мама, но реших да го оставя за после. Държах ръката на Рей и му четях. От време на време я стисках окуражително, за да му напомня, че трябва да се оправи, да е добре. Пръстите му бяха топли и меки. На безименния имаше следа от халката. Той така и не я бе свалил - продължи да си я носи през всичките тези години. Бяха му я свалили лекарите.