Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
След час или два, не зная точно, Крисчън влезе с лаптопа в ръка, а сестра Кели застана до него.
- Време е да тръгваме, Ана.
„О, не искам да го оставям“. Стиснах ръката на Рей по-силно.
- Трябва да хапнеш нещо. Хайде, късно е. - Гласът му беше много настоятелен.
- А и аз трябва да го почистя, госпожице Стийл - каза сестра Кели.
- Добре - съгласих се. - Ще дойде утре сутринта.
Целунах Рей по бузата, усетих наболата му брада, нещо необичайно за него. Не ми хареса. „Дръж се, татко, обичам те!“
- Мислех да вечеряме долу, в отделна стая - каза Крисчън.
- Сериозно? Да довършиш това, което започна преди месеци?
- Ако извадиш късмет, може и това да стане - засмя се той.
- Крисчън, нямам нищо официално за ресторант!
Той се усмихна, протегна ръка и ме поведе към спалнята. Отвори гардероба - а там висеше рокля в бяла опаковка.
- Тейлър? - попитах.
- Не Тейлър. Крисчън.
Усетих яда в гласа му. Не зная защо, но това ме разсмя. Разкопчах ципа на опаковката. Морскосиня сатенена рокля. Извадих я внимателно. Беше повече от превъзходна. С тънки презрамчи-ци, деликатна.
- Много е хубава. Благодаря. Дано да ми стане.
- Разбира се, че ще ти стане - каза той уверено. - И това.
- Вдигна една кутия за обувки и ми се усмихна дяволито. - То върви с роклята.
- Помислил си за всичко! Благодаря! - Повдигнах се на пръсти и го целунах.
- Винаги мисля за всичко. - И ми подаде още един пакет.
Погледнах го въпросително. В него имаше черно боди без
презрамки, с черна дантела върху гърдите и корема. Той погали лицето ми, повдигна брадичката ми и ме целуна.
- Нямам търпение да ги сваля от теб. После.
Взех си вана, избръснах си краката и седнах на леглото да си суша косата със сешоара. Чувствах се като дете, на което му се угажда за всичко. Крисчън влезе в спалнята. Май беше работил.
- Остави на мен — каза и ми посочи стола пред тоалетката.
- Ще ми сушиш косата ли?
Той кимна. Гледах го и не можех да повярвам.
- Хайде - каза той и ме изгледа напрегнато. Познавах добре това изражение. Не беше добре да се рискува с неподчинение в такива случаи.
Той започна бавно и внимателно да суши косата ми, кичур по кичур. Всичко му се удаваше, всичко правеше с умение!
- Май не ти е за първи път - казах. Видях усмивката му в огледалото, но той не каза нищо. Просто продължи да разресва косата ми с четката и да я суши. Беше така успокоително.
Този път не бяхме сами в асансьора. Крисчън изглеждаше меко казано апетитно с бялата си ленена риза и черни джинси, със сако, но без вратовръзка. Двете жени, които пътуваха с нас, го гледаха алчно, а на мен хвърлиха по един презрителен поглед. „Да, скъпи дами, той е мой!“ Той ме притисна към себе си и така пътувахме в тишина до мецанина.
Имаше много хора, всички напудрени за вечерта, седяха, приказваха, смееха се, пиеха. Събота вечер. И тепърва започваше. Бях така благодарна, че се вписвам в атмосферата. Роклята прилепваше много добре, като мъжка прегръдка около извивките на ханша ми. Трябва да призная, че с тази рокля се чувствах... красива. И знаех, че Крисчън я харесва.
Бях останала с впечатлението, че ще вечеряме сами, в отделната зала, там където обсъждахме договора. Но минахме покрай нея и той ме поведе към другия край и отвори друга врата.
- Изненада!
Господи! Кейт, Елиът, Мия, Итън, Карик и Грейс, господин Родригес и Хосе, мама и Боб - всички бяха станали с чаши в ръка. Стоях като гръмната, никакъв шанс да обеля дума. Как? Кога? Бавно се обърнах към Крисчън. Той стисна ръката ми. Мама се приближи и ме стисна в прегръдката си. „О, мамо!“
- Прекрасна си, детето ми. Честит рожден ден!
- Мамо! - проплаках и я прегърнах. „О, мамо!“ Сълзите ми закапаха. „Какво като ме гледат всички!“ Зарових лице в шията й.
- Не плачи, слънце. Рей ще се оправи. Той има много силен организъм и още по-силен дух. Не плачи! Не и на рождения си ден. - Гласът й трепна, но тя успя да запази самообладание и изтри сълзите ми с пръсти.
- Помислих, че си ме забравила.
- О, Ана! Как може да помислиш такова нещо! Седемнайсет часа раждане не се забравят лесно.
Засмях се през сълзи.
- Избърши сълзите, слънце. Толкова много хора са дошли, за да празнуват с теб!
Подсмръкнах. Чувствах се ужасно неловко, че всички тези хора са пътували толкова дълго, за да са с мен.