Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Как дойдохте? Кога?
- Съпругът ти ни изпрати самолета си, мила. - Усмихна се и разбрах, че е била силно впечатлена.
- Благодаря ти, че дойде, мамо! - Засмях се, а тя избърса пак очите ми и ми издуха носа.
Колко типично за майките!
- Мамо! - скарах й се.
- Ето, така е по-добре. Честит рожден ден! - И мина встрани да отстъпи място на следващия в оформилата се зад нея опашка.
- Ана, той вече е доста по-добре. Доктор Сладър е един от най-добрите специалисти в страната. Честит рожден ден, ангелче! - Грейс ме прегърна.
- Ана, поплачи си колкото ти се иска! Това се е твоето парти!
- Хосе също ме прегърна.
- Честит рожден ден, мило момиче! - Карик хвана лицето ми в ръце и се усмихна широко.
- К’во става маце? Старчето ти ще се оправи! - Прегърна ме и Елиът. - Честит рожден ден!
Крисчън ме хвана за ръка и ме издърпа от преградката му.
- Хайде, стига си опипвал жена ми. Върви да опипваш годеницата си.
Елиът му се ухили и намигна на Кейт.
Сервитьорът, когото не бях забелязала досега, подаде на мен и на Крисчън чаши с розово шампанско.
- Този ден щеше да е различен, ако Рей бе тук, сред нас, но той не е далеч - почна Крисчън. - Оправя се бързо и, Ана, знам, че това, което той би искал от теб, е да се забавляваш. Пия за всички вас, които дойдохте да споделите с нас рождения ден на моята прекрасна съпруга. Първият от многото й рождени дни, които ще посрещнем заедно. Честит рожден ден, моя любов!
А аз пак започнах битка с проклетите сълзи, които просто не искаха да се разкарат.
Наблюдавах оживените разговори на масата. Беше ми някак странно. Бях сред най-любимите си хора, семейството ми, а в същото време мислех как мъжът, когото смятах за мой истински баща, лежи на поддържащо дишане в студената бездушна болница. Не следях какво точно става, но им бях благодарна, че са с мен. Гледах как Крисчън и Елиът се шегуват, гледах Хосе, винаги готов да се включи с нещо умно и забавно, Мия с нейните вечни вълнения и ентусиазма, с който се хранеше, Итън, който я гледаше срамежливо. Зачудих се дали я харесва, но беше трудно да се разбере. Господин Родригес изглеждаше отпочинал и много по-добре. Хосе се грижеше за него. Режеше храната му, доливаше чашата му: със сигурност и той бе почувствал какво е родителят ти да е на косъм от смъртта. И беше започнал истински да цени факта, че баща му е до него, жив и здрав. Бях сигурна в това.
Погледнах мама - чаровна, умна, топла, с чувство за хумор. „Толкова я обичам! Да не забравя да й го кажа. Животът е толкова безценен! Научих го вече“.
- Добре ли си? - попита Кейт, нетипично за нея меко и нежно.
- Да. Благодаря, че дойде.
- Мислиш ли, че господин Паричко щеше да успее да ме държи далеч от теб днес? Возихме се в хеликоптера.
- Сериозно?
- Да. Всички дойдохме с него. И като си помислиш, че Крисчън може да управлява това нещо!
Кимнах.
- Много възбуждащо!
- Да, май е така.
- Тук ли ще останете тази вечер? - попитах.
- Да, всички оставаме. А ти нищо не разбра, така ли?
Поклатих отрицателно глава.
- Голям хитрец е, нали?
Кимнах.
- Какво ти купи за рождения ден?
- Това. - Показах гривната.
- О, много е сладка.
-Да.
- Лондон, Париж... сладолед?
- Не питай
- Не питам. Знам.
Изчервих се.
- О, да, и още нещо... Едно ауди К8.
Кейт направо си изплю виното, за да не се задави. То потече по брадичката й и двете се засмяхме с глас.
- Кучият му син! Ама наистина е страхотен! - възкликна Кейт.
Донесоха ми огромна изящно изработена шоколадова торта с двайсет и две свещички. Всички запяха Честит рожден ден!“ Грейс гледаше как Крисчън пее с всички и очите й грейнаха с любов. Изпрати ми въздушна целувка.
- Пожелай си нещо - прошепна Крисчън в ухото ми. Духнах всички свещички наведнъж, без да спирам да си пожелавам наум татко да се оправи. „Татко, моля те, бъди с мен жив и здрав! Толкова те обичам!“
Към полунощ Хосе и господин Родригес решиха да тръгват.
- Много ви благодаря, че дойдохте! - казах на Хосе и го прегърнах.
- Не бих пропуснал такова събитие. Радвам се за Рей.
- С баща ти и с Рей трябва да дойдете в Аспен. Ще идете на риба с Крисчън.
- Ей, това е страхотно! - Той се засмя и отиде да вземе палтото на баща си, а аз клекнах да му кажа довиждане.
- Знаеш ли, Ана, по едно време мислех, че ти и Хосе... - Черните му очи ме гледаха напрегнато, но с обич.
„О, не! Не това!“
- Аз много обичам сина ви, господин Родригес, той ми е като брат.
- От теб щеше да излезе прекрасна снаха. И ти си прекрасна снаха за господин и госпожа Грей - каза той замислено, а аз се изчервих.
- Надявам се да ме приемете като близък приятел.
- Разбира се. Съпругът ти е добър човек. Направила си правилния избор, Ана.