Войната на близнаците

— Леле, май наистина не сме много по нововъведенията, а? Искам да кажа, поне през следващите двеста години. Мястото и тогава изглеждаше по същия начин. С изключение на ей оная пукнатина там... не, ей онази там... Да, тъкмо тя. В бъдещето е станала малко по-големичка. Сигурно ще ви се стори уместно да...

— Откъде идваш, кендере? — изръмжа Дънкан.

— От Утеха — отвърна Тас, припомняйки си, че трябва да говори истината. — Не се притеснявайте, ако дори не сте го чували. Все още не съществува. В Истар също не го бяха чували, но и без друго нямаше значение, понеже там не ги интересува нищо, освен онова, което е под носа им. В Истар де. Утеха е на север от Хейвън, който също все още го няма, но ще се появи по-рано от Утеха, ако ме разбирате правилно.

Дънкан се наведе напред и се втренчи унищожително в кендера изпод гъстите си вежди:

— Лъжеш!

— Не, не! — запротестира Тас. — Виждате ли, дойдохме тук с помощта на магическо устройство, което заех — в известен смисъл — от един приятел. Работеше си съвсем добре, когато го взех, но после без да искам го счупих. Е, не беше съвсем по моя вина. Но това е друга история. Във всеки случай, преживях Катастрофата и се оказах в Бездната. Ако трябва да бъдем честни, не особено приятно място. Така де, после в Бездната срещнах Гнимш и той го поправи. Устройството. Страшен приятел — продължи бодро и потупа спътника си по рамото. — Нищо, че е гномче, изобретенията му винаги работят.

— Значи... вие сте от Бездната — обади се сурово Карас. — Току-що го призна! Създания от Владенията на Мрака! Черноризецът ви призова, а вие се появихте.

Стряскащото обвинение за секунда накара Тас да изгуби дар слово.

— Хм-хм — оплете си езика той и отново откри, че може да говори: — Никога досега не са ме обиждали така! Освен може би, когато пазачът в Истар се обърна към мен с онази дума... как беше... няма значение. Без да споменаваме факта, че ако Рейстлин изобщо е възнамерявал да призовава някой, това със сигурност не сме били ние. Което ми напомня за нещо! — Кендерът се втренчи обвинително в Карас. — Защо трябваше да се появяваш и да го убиваш така? Искам да кажа, може наистина да не беше много добър човек. И може да се е опитал да ме убие, като ме накара да счупя устройството, за да се срути планината върху мен. Но — Тас въздъхна натъжено — със сигурност беше един от най-интересните хора, които съм познавал.

— Твоят магьосник, както добре знаеш, създание, не е мъртъв — изръмжа Дънкан.

— Слушай какво, не съм ти никакво съз... Не е мъртъв? — Лицето на кендера грейна. — Вярно ли? Дори след като го мушнахте така и след цялата кръв и всичкото му там... О! Разбирам! Кризания! Разбира се! Лейди Кризания!

— А, вещицата! — промърмори сякаш на себе си Карас, докато останалите танове също се размърдаха и се спогледаха неспокойно.