![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Тогава да се оженим на Първа улица - каза тя с тих дрезгав глас, очите и? леко се присвиха. - Какво? Не искаш ли? На красивата странична морава.
Идеално. Като планът за болниците, построени с наследството на Мейфеър. Идеално.
Тогава защо се колебаеше? Беше по-силно от него. Беше твърде хубаво, за да е истина, твърде съвършено - нейната откритост, любовта и?, гордостта, че се е спряла на него - че точно тази жена от всички на света ще го обича и ще се нуждае от него, както той от нея.
- Братовчедите ти ще довлекат куп документи, за да те защитят… нали се сещаш, къщата, наследството и прочие.
- А, не, това става автоматично. Всичко е уредено още в миналото. Но те сигурно наистина ще донесат доста хартии.
- Е, ще се подпиша на пунктираната линия.
- Майкъл, документите не значат нищо. Всичко мое е и твое.
- Аз искам само теб.
Лицето и? просветна, тя сви колене и се обърна настрани на дивана, за да го вижда. Наведе се и го целуна.
В този миг прозрението го порази - внезапно и омайващо. Ще се ожени. За Роуан. Беше обещал, като омагьосан, като дете. Подобно щастие бе така непознато за него, че почти го плашеше. Но не съвсем.
И тогава реши, че трябва да го направят на всяка цена. Да запазят онова, което имаха, и онова, което искаха, въпреки мрачното течение, което ги бе събрало. Щом се сети за годините напред - за всичките прости и невероятно важни възможности - щастието му стана толкова голямо, че не можеше да бъде изразено.
Мълчаха известно време и тогава той се сети за късчета поезия, за малки фрази, които едва успяваха да изразят яркостта на щастието му - както късчета стъкло отразяват слънцето. Изостави ги. Беше доволен и някак празен, всъщност не, изпълнен с покой и с неизразима любов.
Спогледаха се в един и същи миг. Сега всички тревоги на живота, страхът от провал, вечното бързане, нямаха значение. Тишината в нея говореше на тишината в него.
Когато влязоха в спалнята, тя каза, че иска да прекарат първата си брачна нощ в къщата, а после да заминат за Флорида на меден месец. Нима няма да е най-добре така? Брачна нощ под онзи покрив и после заминаване.
Работниците сигурно щяха да завършат предната спалня до две седмици.
- Да, гарантирам - рече Майкъл.
Там имаше голямо старинно легло. Почти чуваха как призракът на Бел казва: «Мили мои, та то е точно за вас».
Трийсет и седем
Спа неспокойно. Въртеше се, слагаше ръка на гърба му, свиваше колене под неговите, топла и сгушена. Климатикът беше почти толкова приятен, колкото и крайбрежният бриз.
Но какво се врязваше във врата и?, оплиташе се в косата и?, скубеше я? Тя се отмести настрани да освободи косата си. Нещо студено се притисна до гърдите и?. Не и? харесваше.
Обърна се по гръб. В просъница се виждаше отново в операционната, в някаква много сложна операция. Трябваше много да внимава - да води с мисълта си ръцете си през всеки етап от интервенцията - да забрани на кръвта да тече, да нареди на тъканта да зарасне. А мъжът бе разрязан от чатала до темето, всичките му миниатюрни органи се виждаха, потрепващи, червени, невъзможни по размер, очакващи тя някак да ги накара да пораснат.
- Не, не мога да направя това - каза тя. - Аз съм неврохирург, а не вещица!
Виждаше всеки кръвоносен съд по краката и ръцете му, сякаш той беше една от онези пластмасови кукли, по които децата изучаваха човешкото кръвообращение. Краката му потрепваха. Бяха твърде малки, мърдаше пръсти, за да ги накара да пораснат. Колко безизразно беше лицето му, което гледаше към нея.
Нещо отново се заплете в косата и?, скубеше я. Тя пак замахна с ръка и този път докосна нещо - не беше ли верижка?
Не искаше да изгуби съня. Знаеше, че сънува, но искаше да разбере какво ще стане с този мъж, как ще свърши операцията.
- Доктор Мейфеър, оставете скалпела - каза Лемли. - Вече нямате нужда от него.
- Не, не можеш да оперираш тук - каза Ларк.
Имаха право. Да, тук нямаше работа жестокото миниатюрно стоманено острие. Тук не трябваше да се реже, а да се конструира. Тя се взираше в дългия разрез, в крехките органи, които потрепваха като листенцата на огромните ириси в градината. Умът и? препускаше през правилните определения, докато обясняваше на младите лекари какво прави.
- Тук има достатъчно клетки, даже в излишък. Важното е да им осигурим по-висша ДНК, така да се каже, нов и невиждан импулс, който ще оформи органи с подходящия размер. - И после раната се затвори над органи с подходящия размер, а мъжът обърна глава към нея и очите му се отвориха и затвориха като на кукла.