Полунощ 2 [calibre 1.6.0]

Далече надолу по плажа от двете страни се издигаха възвишения, които разчупваха гледката с белите си кули, също толкова чисти и геометрични, като малката къща. Скалите, зъберите и дърветата на Калифорния ги нямаше. Тук беше съвсем различно - напомняше за гръцките острови, въпреки че ландшафтът беше предимно равнинен и осеян с кубистични сгради с изчистени и остри линии.

Харесваше му. Каза и? го веднага, да, наистина му харесваше, и къщата беше хубава.

Най-много му допадна контрастът с буйната растителност в Ню Орлиънс. Къщата бе добре построена, на пода имаше плочи в коралов цвят и дебели килими. Всичко в кухнята бе от неръждаема стомана. Да, кубистично и чисто. Неизразимо красиво по свой собствен начин.

Единственото разочарование за Роуан беше, че тук нямаше къде да закотви лодка, трябваше да пътува на няколко мили до яхтклуба край магистралата и да излезе с лодката от пристанището на Дестин. Но това не беше някакво ужасно неудобство и напълно се компенсираше от великолепието на обширния чист плаж.

Докато Роуан и агентът изготвяха офертата за покупката, Майкъл излезе на старата тераса. Засенчи очи и се загледа във водата. Опита се да анализира усещането за покой, което тя събуждаше у него и което сигурно имаше нещо общо с топлината и дълбоките искрящи цветове. Сега му се стори, че нюансите и багрите на Сан Франциско винаги са били като примесени с въглен, небето постоянно бе едва видимо от мъгла и от руно от почти незабележими облачета.

Не можеше да свърже тази брилянтна гледка със студения сив Пасифик, нито с беглите му мъчителни спомени за хеликоптера на спасителите и болката, докато бе превързан към носилката, мръзнещ в мокрите дрехи. Това беше неговият плаж и неговият океан, който нямаше да го нарани. По дяволите, можеше дори да му хареса да пътува със «Сладката Кристин». Но все пак трябваше да признае, че мисълта за това му бе леко неприятна.

Късно следобед хапнаха в малък рибен ресторант близо до яхтклуба в Дестин - съвсем обикновено шумно местенце, където бирата се сервираше в пластмасови чаши, но прясната риба беше превъзходна. По залез бяха отново в мотела на брега, изтегнати на старите дървени столове. Майкъл си записваше нещо за работата по къщата на Първа улица, а Роуан спеше. Загорялата и? кожа бе станала малко по-тъмна през последната седмица, прекарана предимно на открито, а и през този един час вероятно бе изгоряла на плажа. Косата и? бе осеяна с жълти кичури. Майкъл я гледаше и внезапно почувства болка при мисълта колко млада е още.

Събуди я нежно, когато слънцето започна да потъва зад хоризонта - огромно и кървавочервено, то прокарваше живописната си пътека по сияещото смарагдово море.

Накрая Майкъл затвори очи, защото не можеше да поеме повече красота. Имаше нужда да се махне от нея и после отново да се върне, когато топлият бриз разроши косата му.

Към девет часа вечерта, след като се насладиха на доста сносна вечеря в един ресторант наблизо, получиха обаждане от агента по недвижими имоти. Офертата на Роуан за къщата била приета без никакви допълнителни уговорки. В цената влизали и мебелите от ракита и боядисано дърво. Решетките за камината, чиниите, всичко оставало. Можели да подпишат документите, когато пожелаят, и Роуан щяла да получи ключовете до две седмици.